Ясмина Кадра - Кабулските лястовици

Зунайра прави жест на отрицание с глава.

— Не искам да се връщам с натежало сърце, Мохсен. Случващото се на улицата безпричинно ще провали деня ми. Не мога да минавам покрай ужасни неща и да се правя, че нищо не съм видяла. От друга страна, отказвам да нося бурка. От всички тегла то е най-унизително. Туниката на Нес 14 14 Нес е кентавър от гръцката митология, който бил пронизан от Херакъл със стрела и умрял. Оставил му туника, напоена със собствените му кръв и сперма, които действали като силна отрова. Така в страшни мъки завършил земния си път героят Херакъл. — Бел.прев. по-малко би унижила достойнството ми от тази гибелна премяна, която ме превръща в предмет, изличавайки лицето ми и отнемайки ми идентичността. Тук поне съм си аз , Зунайра, съпругата на Мохсен Рамат, трийсет и две годишна, магистрат, освободен от длъжност от обскурантизма, без съд и без обезщетение, но с достатъчно присъствие на духа, за да се гримирам всеки ден и да бдя над тоалетите си като над зениците на очите си. С това проклето покривало не съм нито човешко същество, нито животно, а само оскърбление или позор, което трябва да бъде крито като недъг. Много е трудно да се преглътне. Особено за бивша адвокатка, борец за женската кауза. Много те моля, в никакъв случай не си мисли, че правя фасони. Впрочем много ми се иска малко да се поглезя, но, уви, сърце не ми дава. Не ме принуждавай да се откажа от името си, от чертите си, от цвета на очите си и от формата на устните си заради една разходка през бордеите на мизерията и покрусата; не искай от мене да бъда сянка, анонимна бурка, пусната сред враждебната улица. Ти знаеш колко съм докачлива, Мохсен; не бих искала да затаявам лошо чувство към тебе, след като си се опитал да ми доставиш удоволствие.

Мохсен вдига ръце. Изведнъж Зунайра изпитва жалост към този мъж, който не успява да си намери мястото в напълно обърнатото с главата надолу общество. Още преди възшествието на талибаните не му достигаше вдъхновение и той се задоволяваше да черпи от богатството си, вместо да инвестира в амбициозни проекти. Не беше мързелив, но ненавиждаше трудностите и не понасяше усложненията. Беше умерен рентиер, великолепен съпруг, внимателен и предвидлив. Не я лишаваше от нищо, нищо не й отказваше и толкова лесно се съгласяваше с всичките й желания, че понякога тя изпитваше чувството, че злоупотребява с добротата му. Такъв човек беше, със сърце на длан, готов да се съгласи, вместо да се затруднява с въпроси. Суматохата, предизвикана от талибаните, окончателно го дестабилизира. Мохсен вече няма опорни точки, нито сили да си намери нови. Изгуби имуществото си, привилегиите си, близките и приятелите си. Превърнат в парий, той вегетира от ден в ден, отлагайки непрекъснато обещанието да се вземе в ръце.

— Е, добре — съгласява се изведнъж тя, — съгласна съм, ще излезем. Предпочитам да се подложа на хиляди рискове, вместо да те гледам така, провесил нос.

— Не съм провесил нос, Зунайра. Ако желаеш да останеш у дома, нямам нищо против. Повярвай ми, няма да ти се сърдя. Ти си права. Улиците на Кабул са противни. Човек никога не знае какво го чака.

Зунайра се усмихва на приказките на мъжа си, които напълно контрастират с покрусения му вид.

— Отивам да си потърся бурката — казва тя.

Атик Шаукат вдига ръка пред очите си. Жегата обещава да се задържи дълги дни. Още няма девет часа, но неумолимото слънце блъска като ковач по всеки, който е дръзнал да се движи. Каруците и фургоните се носят към големия градски пазар, първите натоварени с полупразни кафези или с увехнали зеленчуци, а вторите — с пътници, наблъскани като в рибни консерви. Хората куцукат по уличките, сандалите им стържат по прашната земя. С непроницаеми бурки и пристъпвайки като сомнамбули, стада от жени се промъкват край стените, съпровождани от няколко притеснени мъже. Навред, по площадите, по уличките, сред колите или около кафенетата, пълзят хлапета, стотици хлапета със сополиви ноздри и с присмехулни зеници, оставени на самите себе си, едва изправили се на нозете си, а вече будещи тревога, сплитащи мълчаливо това конопено въже, на което в близък ден ще обесят последната надежда на нацията. Атик винаги изпитва дълбока болка, когато ги гледа неумолимо да скитат навред, подобни на глутници кучета, които довтасват кой знае откъде и които, изникнали от бунищата, накрая колонизират града и държат в ужас населението. Безбройните медресета 15 15 Медресето е мюсюлманско религиозно училище. — Бел.прев. , които никнат като гъби на всеки ъгъл, не са достатъчни, за да ги приютят. Броят им непрестанно расте и опасността от тях се увеличава, но в Кабул никой не го е грижа. През живота си Атик много е страдал, че Бог не го е сдобил с деца, но откакто улиците не ги побират, започва да изпитва доволство. Защо да навъжда човек дечурлига, за да ги гледа как изнемогват недохранени или се превръщат в пушечно месо за войската, подготвяна за безкрайните войни?