Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— А фермерът Джеймс те ругаеше и ти викаше глупак, нали, Джоузеф, когато виждаше как си обърнал името му? — прочувствено продължи Метю Мун.

— Ругаеше ме я — тъжно призна Джоузеф. — Но да не съм аз виновен, че никога не мога да запомня дали тези проклети букви гледат наляво или надясно. Забраван съм — пази боже!

— Лоша работа. И това на всичко отгоре!

— Е, така ми било от бога отредено. Но съм му благодарен, че не ме е създал с някой по-лош кусур. А пастирът — ще видите, господарката ще го направи управител, слушайте мен. Тъкмо за него работа.

— Да си призная, очаквам това — откровено каза Оук. — Надявам се да заема това място. Но ако мис Евърдийн предпочете тя самата да си е управител и да ме остави прост пастир, нейна воля. — Оук бавно пое дъх, погледна тъжно към светещия отвор на сушилнята и сякаш се замисли за нещо не много весело.

Живителната топлина на огъня започна да прониква в почти безчувствените телца на агнетата; те заблеяха и замърдаха с крака в сеното, чак сега осъзнали факта, че са родени. Скоро всички заблеяха в хор. Оук взе канчето с мляко, което бе оставил пред огъня, извади от джоба на работната си блуза едно чайниче, напълни го с мляко, отдели тези от безпомощните създания, които нямаше да бъдат върнати на майките си, и започна да ги учи да пият от чучурчето. Те усвоиха това удивително бързо.

— Чувам, че тя дори не ти позволявала да вземаш кожите на умрелите агнета, така ли? — попита Джоузеф Пуъграс, докато очите му меланхолично следяха действията на Оук.

— Аз не ги вземам — каза Габриел.

— Тя е несправедлива към теб, пастирю — осмели се да продължи Джоузеф с надеждата да получи в лицето на Оук съюзник в недоволството. — Май нещо те е нарочила. Не те харесва тя.

— О, не, съвсем не — бързо отвърна Оук и въздъхна, разбира се, не за това, че се лишава от агнешките кожи.

Преди някой да успее да каже нещо, на вратата се появи нова сянка и Болдуд влезе в пивоварната, поздравявайки всекиго поотделно и дружески, и малко покровителствено.

— А, Оук! Така си и мислех, вие сте тук. Преди десет минути пощальонът ми даде едно писмо, което отворих, без да погледна адреса. Мисля, че е за вас. Трябва да ме извините.

— Няма нищо. Не се безпокойте, мистър Болдуд — любезно отвърна Оук. Той не си пишеше с никого и смяташе, че когато получава писма, не е нужно да крие съдържанието им. Дръпна се настрана и прочете написаното с непознат почерк писмо.

Драги приятелю.

Не знам как се казвате, но вярвам, че тези няколко благодарствени реда ще стигнат до вас. Благодаря ви за това, което направихте за мен онази вечер, когато така набързо напуснах Уедърбъри. Също връщам парите, които ви дължа и се надявам да ме извините, че не ги задържам като подарък. Всичко свърши благополучно и съм много щастлива да ви съобщя, че ще се омъжа за човека, когото обичам. Това е сержант Трой от Единадесети Драгунски полк, който сега е разквартируван тук. На мъжа ми ще му бъде неприятно да узнае, че съм получила каквото и да е, освен заем, тъй като той е уважаван и порядъчен човек — дори благородник по произход.

Приятелю, ще ви бъда много признателна, ако засега запазите в тайна съдържанието на това писмо. Ние искаме да изненадаме всички в Уедърбъри и да пристигнем там като законни съпрузи. Чувствам, че се изчервявам, защото споделям това с един почти непознат човек. Сержантът е роден и израснал в Уедърбъри. Още веднъж ви благодаря за добрината и оставам Ваша най-искрена доброжелателка:

— Вие прочетохте ли го, мистър Болдуд? — попита Габриел. — Ако не сте, хвърлете един поглед. Зная, че се интересувате за Фани Робин.

Болдуд прочете писмото и опечалено вдигна очи.

— Бедната Фани! Все още не е настъпила щастливата развръзка на историята, за която тя тъй уверено пише. Тя забравя това. А може би никога няма да настъпи. Не си е написала адреса.

— Що за човек е този сержант Трой? — попита Габриел.

— Хм… Не е човек, на когото може да се разчита много в случай като този — промърмори фермерът, — въпреки че е умен и способен младеж. Неговата история е малко особена. Майка му, французойка по рождение, беше гувернантка. Изглежда, между нея и покойния лорд Севърн е имало тайна връзка. После тя се ожени за един беден доктор и много скоро след сватбата роди. Докато получаваха редовно пари, всичко беше добре. Но за нещастие на момчето, най-добрите му приятели и покровители умряха. Намери си служба като помощник-писар при един адвокат в Кастърбридж. Работи известно време и сигурно щеше да се издигне, ако не беше направил глупостта да се запише във войската. Много се съмнявам дали малката Фани ще може да ни изненада така, както се надява, много се съмнявам. Глупаво момиче! Глупаво!