Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Тук няма колиба за новородени, каквато имах в Норкомб — рече Оук. — А да нося тези полуживи агънца в къщи, това е просто наказия! Ако не беше твоята пивоварна, стопанино, не знам какво щях да правя в тоя студ. А ти как си днес, пивоварю?

— Здрав и прав, пастирю; само дето не младея.

— Аха, разбирам.

— Седни, пастирю Оук — продължи старият пивовар. — Ходил си в стария Норкомб за кучето, а? Какво ново там? Ще ми се и аз да ида, знам местата от едно време. Но бога ми, сигурно всичките ми акрани са измрели.

— Сигурно! Всичко много се е променило.

— Вярно ли е, че са съборили дървената кръчма на Дики Хил — най-хубавият сайдер беше там.

— Да, та и къщата на Дики, до нея.

— Така ли?!

— Да. И старата ябълка на Томпкинс, дето само от нея пълнехме две големи бъчви сайдер, и тя е изкоренена.

— Изкоренена? Не може да бъде! Как се мени всичко, брей! Неспокойни времена дойдоха!

— Сигурно помниш стария кладенец насред село? Турили са желязна помпа с бая ми ти каменно корито.

— Бре, как се менят народите! Какво доживях да видя! Па и тук също. Преди малко говорехме за господарката. Какво се чува за нея! Да се чудиш и маеш!

— Какво говорехте за нея? — рязко попита Оук, разгорещено обръщайки се към останалите.

— Тия старци я обвиняваха в надутост и суета — каза Марк Кларк. — Ако питаш мен, да прави каквото си ще. Но е сладинка и все ми се ще да я цункам по черешовите устни! — примлясна хитро галантният Марк Кларк.

— Марк — строго каза Габриел, — я не се щуросвай! Да ги нямаме такива. Стига вече цуни-гуни и глезотии за мис Евърдийн! Това не давам да говориш! Чу ли ме?

— Чух ами, къде ще ходя! Щом ти казваш! — от сърце отвърна мистър Кларк.

— Сигурно ти си говорил нещо против нея? — строго се обърна Оук към Джоузеф Пуъграс.

— Не, не! Аз… нито дума. Само казах, да сме доволни, че тя не е по-лоша, повече нищо… — отвърна Джоузеф, изчервен от вълнение и разтреперан от страх. — А Метю само каза…

— Какво си казал, Метю Мун? — попита Оук.

— Кой? Аз ли? Нали знаеш, че и на мравката път сторвам! Какво мога да кажа! — жално отвърна смутеният Метю Мун.

— Все някой е говорил. Я погледнете насам, съседи! — Въпреки че беше един от най-тихите и спокойни мъже на земята, тук Габриел най-нагледно даде да се разбере, че когато е необходимо, може да действа бързо и решително. — Това е юмрукът ми. — Той сложи пестника си, който по размери беше почти колкото самун хляб, точно в средата на масичката на пивоваря и удари по нея два-три пъти, сякаш да се увери, че очите им са го разгледали добре, преди да продължи. — Първият човек в енорията, когото чуя да говори лошо за нашата господарка — тук той отново вдигна юмрук и го остави да падне на масата, както сигурно е правил Тор 24 24 Тор — в германо-скандинавската митология бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, божествен герой, който защищавал боговете и хората от великаните и страшните чудовища. Когато удрял с чука си, чували се гръмотевици. , когато е изпробвал чука си, — ще помирише и усети това — ако не, вдън земя да се проваля!

Всички изражения показваха, че те изобщо не желаят той никъде да се проваля, дори напротив, много съжаляват, че са го принудили да прибегне към такава заплаха; а Марк Кларк извика:

— Ами да! Таман щях да го кажа!

След заплахата на пастира кучето Джордж вдигна очи и макар да не знаеше добре английски, заръмжа.

— Хайде, пастирю, не се горещи! Седни! — рече Хенери кротко и доброжелателно, като истински християнин.

— Чуваме, че си много добър и отракан човек, пастирю — страхливо продума Джоузеф Пуъграс иззад кревата на пивоваря, където се бе оттеглил за по-безопасно. — Сигурно е много хубаво да си имаш ум в главата — добави той с жест, който искаше да покаже неща възвишено, умствено и сложно, а не грубо телесно. — Всеки му се ще това, нали, съседи?

— Разбира се — подхвана Метю Мун и плахо се усмихна на Габриел, като че да му засвидетелства благоразположението си.

— Кой казва, че съм умен! — попита Оук.

— Така говорят хората — отвърна Метю. — Казват, че можеш да определиш часа по звездите, така както ние го определяме по слънцето и луната, а, пастирю?

— Да, разбирам малко от тези работи — потвърди Габриел, като човек, който не отдава голямо значение на това.

— Можел си да правиш слънчеви часовници и да изписваш печатни букви по каруците, като по поръчка, с красиви опашчици и завъртулки. Ама че ти си много оправен! Златни ти ръце. Преди ти да дойдеш, Джоузеф Пуъграс надписваше каруците на фермера Евърдийн и никога не можеше да пише правилно С и Е. Все ги обръщаше наляво, нали, Джоузеф? — Джоузеф поклати тъжно и ожесточено глава да покаже колко безнадеждно е положението. — И все така ги обръщаше, нали, Джоузеф? — Метю написа с дръжката на камшика върху прашния под — ДЖЕЙМС.