Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— В такава студена нощ трябва да имате поне наметало — отбеляза Габриел. — Съветвам ви да се приберете някъде на топло.

— О, не. Продължете си пътя, ако нямате нищо против. Много ви благодаря за съвета.

— Ще си продължа пътя — рече той и добави тактично: — Виждам, че сте закъсала. Може би ще приемете тази дреболия от мен. Само един шилинг, но това е всичко, което мога да ви дам.

— Да, ще го приема — признателно отвърна непознатата.

Тя протегна ръка и Габриел направи същото. Когато ръцете им се докоснаха, преди да беше предадена монетата, се случи нещо дребно, но то говореше много. Пръстите на Габриел докоснаха китката на младата жена. Пулсът й туптеше с трагична напрегнатост. Габриел често бе забелязвал същото ускорено, тежко пулсиране по бедрените артерии на преуморени агнета. Това говореше за прекомерното изтощение на жизнената енергия и силите, които, съдейки по крехкото телосложение на девойката, съвсем не бяха големи.

— Какво ви е?

— Нищо.

— Не. Има нещо!

— Не, не, не! На никого не казвайте, че сте ме видели!

— Добре. Няма да казвам. Лека нощ.

— Лека нощ.

Девойката остана неподвижна до дървото, а Габриел се спусна към село Уедърбъри или както понякога го наричаха — Лоуър Лонгпадъл 12 12 Лоуър Лонгпадъл на англ. език буквално Долна Дълга Бара. . Той си помисли, че с докосването до ръката на това слабо и крехко същество е попаднал в сянката на една дълбока печал. Но на истинската мъдрост е присъщо да смекчава първите впечатления и Габриел се постара да забрави за тази среща.

Пивоварната на Уорън беше оградена от стар, гъсто обрасъл с бръшлян зид. Въпреки че в този час не можеше да се види какво става вътре, предназначението на постройката си личеше съвсем ясно по тъмните резки очертания в небето. Надвисналият над стените сламен покрив се издигаше в центъра, където стърчеше малък дървен купол, увенчан и от четирите страни с жалузи, през които струеше пара. По предните стени нямаше прозорци. Само през проблясващото квадратно стъкло на вратата навън проникваха успокояващи червени лъчи, които се стапяха в покрития с бръшлян зид. Отвътре долитаха гласове.

Ръката на Оук се плъзна по вратата с широко отворени като на заклинателя Елима 13 13 Според библейската легенда по време на състезание по мъдрост и умение да се правят чудеса апостол Павел поразил със слепота лъжепрорицателя Елима. Деяние на светите апостоли XIII, 6–12. пръсти, докато напипа една каишка и я дръпна. Тя повдигна мандалото и вратата се отвори.

Вътре помещението бе осветено единствено от жарта на сушилната пещ, която хвърляше червеникави хоризонтални отблясъци като залязващо слънце, раздвижваше, удължаваше и издигаше трептящите сенки на главите на присъстващите. По каменните плочи на пода се виждаше излъскана от времето пътека от вратата до огнището, а наоколо имаше много неравности. До едната стена бе опряна нерендосана дъбова пейка, а в далечния ъгъл имаше тясно легло, където често си подремваше денем и спеше нощем пивоварят Уорън.

Сега възрастният стопанин седеше срещу огъня. Побеляла коса и брада покриваха съсухреното му лице, както сивият мъх и лишеите — старите обезлистени овошки. Той носеше брич и високи обувки с връзки; очите му бяха приковани в огъня.

Сладкият аромат на малцова шира погъделичка носа на Габриел. Разговорът (който, изглежда, се отнасяше до причината за пожара) веднага спря и всички започнаха да го разглеждат изпитателно, с присвити очи и набръчкани чела, сякаш той излъчваше твърде силна светлина за несвикналите им очи. След като този процес приключи, няколко души едновременно възкликнаха дълбокомислено:

— Та това е новият пастир!

— Стори ни се, че чуваме някаква ръка да дращи по вратата, но помислихме, че е сухо листо — каза друг. — Влез, пастирю. Добре дошъл бъди, макар че не знаем името ти.

— Казвам се Габриел Оук, добри хора.

При тези думи старият пивовар, който седеше до сушилнята, бавно, с усилие се обърна.

— Не може да бъде! Внукът на Гейбъл Оук от Норкомб. Не може да бъде! — смаян извика той. Това възклицание не следваше да бъде разбирано в буквалния смисъл, но на всички беше ясно, че то изразява силна изненада.

— Дядо ми и баща ми отговаряха на името Габриел — спокойно заяви пастирът.

— Стори ми се, че познавам това лице, когато го видях на стога! Стори ми се, че те познавам! А къде овчаруваш сега?