Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— Стойте тук с ведро вода и поливайте брезента — нареди Габриел. Сега пламъците, изтласкани нагоре, нападнаха ъглите на огромното покривало върху стога.

— Стълба! — извика Габриел.

— Тя беше опряна на кладната и изгоря съвсем — обади се някакво привидение сред пушека.

Оук зарови ръце в отрязаните краища на снопите, разгърна ги така, че да може по-дълбоко да пъхне крак и да се покатери нагоре, захващайки се с куката на гегата. Когато стигна върха, той веднага възседна билото, започна с гегата да удря и гаси огнените частици, които бяха долетели там, и викна към останалите да му подадат голям клон, стълба и вода.

Били Смолбъри — единият от двамата в каруцата — вече бе намерил стълба. Марк Кларк се изкачи по нея и седна до Оук. Пушекът там беше просто задушаващ. Чевръстият Кларк пое отдолу ведро с вода, плисна в лицето на Оук и го обля от глава до пети, докато Габриел, с дълъг буков клон в едната и гегата в другата ръка, удряше снопите и гасеше горящите сламки.

Долу групата селяни продължаваха да се мятат насам-натам — опитваха се да потушат пожара, но в същност не правеха много. Те всички бяха обагрени в оранжево и хвърляха рязко очертани, причудливо променящи формата си сенки. Отстрани, до най-големия стог стояха две млади жени, едната възседнала кон. Изглежда, нарочно бяха застанали по-далеч от огъня, за да не се подплаши животното.

— Това е пастир — каза жената до ездачката. — Да! Вижте как проблясва куката на гегата му, когато удря по снопите. А блузата му е прогорена на две места! Млад и хубав овчар! Да, мем!

— Чий пастир е той? — звънко попита ездачката.

— Не знам, мем.

— Познава ли го някой тук?

— Изобщо никой не го познава, питах ги всички. Съвсем непознат, казват.

Младата ездачка излезе от сянката на стога и се огледа тревожно.

— Как мислиш, няма ли да се запали сайвантът за снопи? — попита тя.

— Джан Коган, няма ли да се запали сайвантът за снопи? — предаде въпроса другата жена на най-близко стоящия до нея човек.

— Сега вече е в безопасност, поне така мисля. Ако се беше запалил този стог, след него щеше да се запали и сайвантът… Онзи смел пастир, дето размахва горе ръце като вятърна мелница — той спаси всичко.

— Здравата работи — съгласи се младата ездачка, поглеждайки към Габриел през дебелия си вълнен воал. — Добре ще е да стане наш пастир. Знае ли някой от вас името му?

— Нито съм чувал, нито съм виждал този човек преди.

Укротеният огън започна да притихва и след като се убеди, че присъствието му горе не е необходимо, Габриел се накани да слиза.

— Мериан — каза младата ездачка, — попитай го откъде е и му кажи, че фермерът иска да му благодари за голямата помощ.

Мериан се приближи към стога, откъдето Оук вече беше слязъл. Тя му предаде поръчението.

— Къде е този фермер, господарят ти? — попита Габриел, зарадван от мисълта да си намери работа.

— Не е господар, а господарка, пастирю.

— Жена-фермерка?

— Да, и то богата! — поясни един наблюдател. — Дойде тук скоро, някъде отдалеч. Пое стопанството на чичо си, защото той умря внезапно. Старият фермер мереше златото с половин пинтови халби, а тя, казват, сега си има работа с всички банки в Кастърбридж и си играе с големи пари, не като теб и мен!

— Ето я там, отзад, на коня — поясни Мериан. — Лицето й е покрито с мрежест воал.

Мокър, с мръсно, опушено и неузнаваемо от дима и горещината лице, с прогорена, изпокъсана и наквасена блуза, овъглена и скъсена с пет-шест инча от огъня гега, Оук смирено — тежките житейски превратности бяха оставили отпечатък върху него — се приближи до нежната ездачка. Почтително, но същевременно и галантно свали шапка и нерешително попита:

— Търсите ли пастир, мем?

Тя повдигна вълнения воал от лицето си и погледна изненадана. Габриел и неговата безчувствена възлюблена, Батшеба Евърдийн, стояха един срещу друг.

Батшеба мълчеше и той механично повтори със смутен и тъжен глас:

— Търсите ли пастир, мем?

Батшеба се отдръпна в сянката. Тя не знаеше какво да прави — да се радва на неочакваната среща или да се тревожи от неловкото положение, в което изпадна. Имаше място за съжаление, а също и за известно задоволство: първото за положението, в което се намираше той, второто — за нейното. Тя не се смути много, а си припомни неговото обяснение в любов на Норкомбския хълм само за да си даде сметка, че почти е забравила за това.

Да — тихо отвърна тя, но после обърна важно леко поруменялото си лице. — Търся пастир, но…