Томас Харди: Далече от безумната тълпа

Френсис Денби (1793–1861) и или неговият син, Джеймс Денби — популярни английски пейзажисти, които рисували изгреви и залези.

Милтън, „Лицидас“, 125.

Мортон, васал от свитата на граф Нортъмбърланд, съобщава на господаря си, че синът му Хотспър е убит в битката при Шрюсбъри (1403 г.). Още когато го вижда да идва, Нортъмбърланд казва:

Шекспир, „Хенри IV“, Втора част, I,1. Превод Валери Петров.

Шекспир, „Хамлет“, II, 2. На въпроса на Хамлет: „Приятели от детството, как живеем?“, Гилденстерн отговаря: „За щастие, умерено щастливи.“ Превод Валери Петров.

Порода белоглави овце, без рога, с дълга вълна.

Джон Сент Джон Лонг (1798 — 1834) — ирландски лекар-шарлатанин, станал много модерен в Лондон с лековете си за ревматизъм и туберкулоза. Когато се заразил от туберкулоза, отказал да се лекува със собствените си „лекарства“ и умрял.

Книга на Еклезиаста или Проповедника, VII, 26.

Това съвсем не е композиция на Пуъграс, а стара английска любовна песен.

В шестата еклога на „Буколики“ от Вергилий младите пастири Мнасил и Хромис събуждат пияния Силен и го карат да им изпее песента, която им е обещал. Подобно на баладата, която пее Джейкъб Смолбъри, тя е многословна и в същност заема останалата част от еклогата.

„Водите край брега на Алън“ — текст Метю Грегъри („Монахът“) Луис (1775–1818) и музика К. Е. Хорн (1786–1840).

Кийтс, „Ода за славея“.

Genius loci — дух-покровител на мястото (лат.).

Тоест брачната връзка.

Теологът-калвинист Джон Нокс (1505–1572) публично порицавал младата шотландска кралица Мария Стюарт, която била католичка.

Aurora Militaris (лат.), военно сияние — игра на думи. Aurora Borealis — северно сияние.

Вехтия завет, Изход, XVI, 6.

Шекспир, „Хамлет“, I, 3. Превод Спас Николов.

Перифраза на думите на Исус: „И който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.“ Евангелие от Матея, XXI, 44.

Симей, от Сауловия род, ругаел Давид и злословел против него, когато той бягал от Авесалом, сина на Саул. Втора книга царства, XVI.

Ахерон — в гръцката митология една от реките в подземното царство на мъртвите, по която Харон превозва душите на умрелите.

Квартер — мярка за насипни тела = 291 л.

Палимпсест — лист или пергамент, на който е било писано два пъти, като първоначалният текст все още слабо личи.

Хиномска пещера — Бен-Хином, долина на югоизток от Йерусалим, свързана с култа към Молох.

Джон Флаксман — най-изтъкнатият английски художник-неокласик. Той рисувал много картини по теми от „Одисеята“. Една от тях е вариант на картината на Пироли „Меркурий води душите на кандидатите (на Пенелопа) в ада“.

Джъгърнаут или Джаганатха („владетелят на света“ — др. инд.) — особена форма на Вишну-Кришна. В някои източници — осмото превъплъщение на божеството Вишну, под чиято колесница са се хвърляли вярващите. По-късно Джъгърнаут започва да олицетворява всяка неумолима сила или власт, на която безжалостно биват жертвани хората.

Опекунски съвет — комитет, който управлява приюта.

Вратата на Предателите — голямата врата на лондонската кула (Тауър), през която въвеждали обвинените в държавна измяна.

„Малбрук от поход се връща“, френска детска песничка. Две английски песни („Няма да се върнем до сутринта“ и „Защото той е много добър човек“) са заимствали нейната мелодия.

Астин, законната съпруга на персийския цар Артаксеркс, била изгонена и заменена с красивата Естир, защото отказала да вземе участие в содомитска оргия.

Пърси Биш Шели, „Ода на западния вятър“. Превод Григор Ленков.

„Трагедията на девицата“ — трагедия от Френсис Бомот и Джон Флетчер (1619 г.); „Невеста в траур“ — трагедия от Уилям Конгрив (1697 г.); „Нощни размисли за живота, смъртта и безсмъртието“ — поема от Едуард Йънг, публикувана между 1742–1745 г.; „Суетните човешки страсти“ — поема от Самюел Джонсън (1749 г.).