Томас Харди - Далече от безумната тълпа

— „Твърде рано е“… това бяха думите ми.

— Извинявам се, но трябва да ви поправя. Вие заявихте „много нелепо е“ и аз съм съгласен с вас.

— Аз също се извинявам! — просълзена възрази тя. — Казах само „твърде рано е“… Разбира се, няма значение… няма значение. Но аз имах пред вид единствено, че е още „твърде рано“, мистър Оук, и вие трябва да ми повярвате!

Габриел дълго се вглежда в лицето й, но на слабата светлина от камината не можа да забележи почти нищо.

— Батшеба — недоумяващо и нежно каза той, пристъпвайки към нея, — ако можех да зная само едно: ще ми позволите ли да ви обичам, да ви спечеля и накрая да се оженя за вас… Ако знаех само!

— Но вие никога няма да го разберете! — прошепна тя.

— Защо?

— Защото не питате.

— Ха-ха! — радостно се засмя Габриел. — Мила моя!…

— Защо ми изпратихте онова ужасно писмо? — прекъсна го тя. — То доказва, че вие изобщо не ме обичате и сте готов да ме изоставите, както всички останали! Много жестоко, просто нечовешко беше от ваша страна! Нали аз бях първата ви и единствена любима, а вие — първият ми поклонник. Това никога няма да го забравя!

— Батшеба, защо се заяждате с мен? — усмихна се той. — Добре ви е известно какво беше положението — аз, ергенът, бях управител на фермата на такава привлекателна жена и ми беше ужасно трудно да се преструвам на безразличен! А хората се досещаха за моите чувства към вас, пък и започнаха да говорят — и тогава си помислих, че тези приказки за нас двамата могат да хвърлят сянка върху доброто ви име… Никой не знае колко изстрадах, колко се измъчих!

— Това ли е всичко?

— Да.

— Ах, колко се радвам, че дойдох при вас — благодарно възкликна тя и стана. — Откакто си въобразих, че вие повече не искате да ме виждате, започнах много повече да мисля за вас. Но сега трябва да си тръгвам, защото сигурно в къщи ще ме чакат. Знаете ли, Габриел — добави тя, когато тръгна към вратата и тихо се засмя, — човек може да помисли, че аз съм дошла да се сватосвам с вас. Просто ужас!

— Напълно правилно — отвърна Оук. — Толкова отдавна и отдалеч аз играя по вашата свирка, чудесна моя Батшеба. Грехота щеше да бъде да не ми погостувате поне веднъж.

Той я изпрати до тях, като по пътя й разказа при какви условия се е споразумял да наеме долната ферма. Те почти не говориха за чувствата си. Изпитаните приятелства нямат нужда от пищни фрази и страстни излияния. Такава дълбока, силна привързаност се поражда (наистина много рядко), когато двама души, срещнали се в живота, първо проявяват най-неприятните черти от характерите си и чак след време откриват положителните си качества; затова и романът се заражда постепенно, пробивайки дебелия защитен слой на суровата делнична действителност. Това прекрасно чувство — camaraderie 76 76 Camaraderie — (фр.) другарство, приятелство. — обикновено кълни на почвата на общи интереси и стремежи и за съжаление много рядко съпътства любовта между двата пола, защото мъжът и жената се събират не в болките и трудовете си, а само в удоволствията си. Но ако щастливото стечение на обстоятелствата позволи развитието на подобно чувство, тази любов е силна като смъртта — огън, който не се гаси с вода, нито се дави в бурен потоп, любов, в сравнение с която всяка страст, обикновено присвоила си това име, е само мимолетен дим.

— Най-скромната, незабележима и проста сватба.

Това каза Батшеба една вечер, няколко дни след описаното в предишната глава събитие, и Оук размишлява близо половин час как да изпълни точно нейното желание.

— Разрешение. Първо трябва разрешение за брак без обява — каза си той най-после. — Значи първо — разрешение.

След няколко дни, една тъмна вечер, Оук излезе тихичко от дома на съдията в Кастърбридж. На връщане той чу нечии тежки стъпки и когато настигна човека пред себе си, разбра, че това е Коган. Те продължиха заедно до самото село, докато стигнаха до една тясна уличка, която водеше до къщата на Лейбан Тол; той неотдавна бе станал псалт в църквата, но продължаваше да изпитва смъртен страх, когато повтаряше суровите слова на псалмите, за съжаление съвсем сам, защото никой не смееше да го последва в тях.

— Е, довиждане, Коган — каза Оук. — Аз съм оттук.

— Я! — удивено възкликна Коган. — Какво става тая вечер, ако не е голяма дързост да попитам, мистър Оук?

Оук си помисли, че нищо лошо няма да се случи, ако разкаже на Коган какво става. Нали Джан му беше верен и твърд като стоманата приятел през всичките тези години, докато Габриел бе страдал по Батшеба. И попита: