Томас Харди - Далече от безумната тълпа

и почука на вратата на Батшеба. След десет минути два чадъра — единият голям, а другият малък — се появиха на същата врата и заплуваха в мъглата към църквата. Разстоянието беше не повече от четвърт миля и разумната двойка бе решила, че няма смисъл да се качва на кабриолета. Ако имаше някой страничен наблюдател, той би трябвало да се приближи съвсем, за да може да види, че под чадърите крачат Оук и Батшеба, които за първи път в живота си ходеха хванати под ръка — Оук с дълъг до коленете балтон, а Батшеба с наметало, което стигаше чак до петите й. Въпреки делничното облекло Батшеба изглеждаше подмладена —

Душевното спокойствие върна здравата руменина по бузите й. По молба на Габриел тази сутрин косите й бяха сресани така, както ги носеше преди няколко години, когато стоеше на Норкомбския хълм. Сега тя поразително приличаше на чаровната девойка от неговите мечти. Впрочем няма защо да се учудваме — тя беше само на двадесет и три или двадесет и четири години! В църквата ги чакаха Тол, Лиди и пасторът. Церемонията беше съвсем кратка.

Същата вечер те седяха спокойно на чаша чай в гостната на Батшеба. Беше решено фермерът Оук да живее тук, защото той нямаше нито пари, нито дом, нито мебели, достойни за неговата съпруга (въпреки че беше на път към богатството), а Батшеба разполагаше с всичко това.

Точно когато домакинята наливаше чай, навън пред къщата тресна оглушителен оръдеен изстрел, последван от невъобразим грохот на тръби.

— Разбира се! — засмян извика Оук. — Знаех си аз, че тези момчета ще направят нещо, по лицата им се виждаше.

Той взе свещта и заедно с Батшеба, която наметна един шал, излязоха в пруста. Светлината освети група мъже, застанали на посипаната с чакъл площадка пред къщата. Веднага щом видяха младоженците, всички дружно извикаха „Ура!“ и в същия миг някъде отзад отново изтрещя оръдието, а след него загърмя някаква доста неблагозвучна какофония — барабан, кларнет, дайре, серпент 79 79 Серпент — старинен духов инструмент. , обой, виолончело и контрабас. Това бяха реликвите, оцелели от някога знаменития неподражаем уедърбърски оркестър, почтените, надупчени от червеи инструменти, на които много отдавна, в прослава на херцог Малборо 80 80 Херцог Малборо — Джон Чърчил (1650–1722), английски пълководец, удържал много победи над французите. , бяха свирили прадедите на сегашните музиканти. Когато изсвириха туша, изпълнителите с маршова стъпка се приближиха до пруста.

— Това е работа на онези веселяци Марк Кларк и Джан — каза Оук. — Влезте, приятели, влезте да хапнете и пийнете с мен и жена ми.

— Съгласни, но не тая вечер — отзова се мистър Кларк, проявявайки по този начин изключителна самоотверженост. — Много благодарим за поканата, ама ще наминем друг път. Обаче решихме да не пропускаме случая и да ви засвидетелстваме нашата радост в тоя ден. Ако можете да пратите нещо за пийване при Уорън, ще ви бъдем много благодарни. Пожелаваме дълъг живот и много щастие на приятеля Оук и неговата булка-хубавелка!

— Благодаря! Благодаря на всички! — отвърна Оук. — Сега ще изпратя при Уорън и хапване, и пийване. Досещах се аз, че старите приятели ще устроят някакъв салют и току-що казах същото на жена ми.

— Ей богу! — шеговито се обърна Коган към останалите. — Тоя човек много бързо се научи да казва „жена ми“, а като погледнем, за да направи една седмица брачен живот му остават само някакви си шест дни. Какво ще кажете, приятели?

— Не съм чувал досега дори женен от двайсет години така хубаво да казва „жена ми“ — намеси се Джейкъб Смолбъри. — Е, ако го беше казал малко по-кисело, по-истинската щеше да дойде, ама за сега това не може да се иска от него.

— Нищо! Всяко нещо с времето си — намигна Джан.

Оук се засмя широко, а Батшеба само леко се усмихна, (защото сега тя почти никога не се смееше) и приятелите започнаха да се сбогуват.

— Колко хубаво стана всичко! — весело прошепна Джоузеф Пуъграс, когато си тръгнаха. — Пожелавам му щастлив живот с нея. Макар че днес два пъти насмалко не ми се отплеснаха от устата думите на пророк Осия; нали знаете, каквото и да правя, светото писание все ми е на езика. Навикът е втора природа. „Ефрем се прилепи: остави го!“ (Книга на пророк Осия, IV, 17.) Но като стана така — че можеше и по-лошо да бъде, — да благодарим богу за всичко!

Самюел Джонсън — английски лексикограф, писател, учен и съставител на знаменития „Речник на английския език“. Единственото, което ценял в дрехите, било те да бъдат удобни. Ходел облечен според описанието на Дж. Босуел: „Със сако от кафяво сукно, с джобове, в които могат да се съберат и двата тома на неговия «Речник».“