Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

— Наистина ли мислите така, раа?

— Не се и съмнявам — каза господин Дж. Л. Б. Матекони.

Явно беше време на масова взаимопомощ. „Дамска детективска агенция №1“ — в частност маа Макутси — подпомагаше „Тлоквенг роуд спийди моторс“, като водеше сметките и документацията. От време на време маа Макутси извършваше и дребни ремонти по автомобилите. В замяна на това „Тлоквенг роуд спийди моторс“ плащаше основната част от заплатата й и така тя можеше да продължава работата си и като помощник-детектив. На свой ред маа Рамотсве се грижеше за господин Дж. Л. Б. Матекони, като му готвеше вечер и переше работното облекло и това на чираците му. Чираците, обучаващи се под грижите на господин Дж. Л. Б. Матекони, който търпеше капризите им, както друг работодател не би ги търпял, също се постараха да се отплатят посвоему. Когато се наложи да се поправят пишещите машини, именно те свършиха основната работа, отделиха много време и цели две седмици се занимаваха с тях, за да им вдъхнат нов живот.

Именно в този дух на солидарност всички се съгласиха да присъстват на едно събрание в църквата, където по-младият чирак щеше да произнесе слово. Той ги бе поканил да дойдат да го слушат, защото за пръв път щеше да говори пред цялото свое църковно братство. Щяло да бъде много важно събитие за него.

— Трябва да отидем — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не мисля, че можем да откажем.

— Прав си — потвърди маа Рамотсве. — За него това е много важно събитие. Все едно че ще му връчват награда. Трябва да отидем.

— Тези събрания могат да продължават часове — предупреди ги маа Макутси. — Три часа не ни мърдат. Изяжте по една голяма пържола, преди да тръгнете, иначе може да ви прималее.

Събранието се проведе в неделя, в една малка църква близо до сградата, в която се сортираха диаманти. Маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони пристигнаха доста по-рано и двайсет минути съзерцаваха тавана, докато чакаха да дойде и маа Макутси.

— Събрахме се — прошепна господин Дж. Л. Б. Матекони. — Само брат Чарли го няма още.

— Той е с някое маце — каза маа Макутси. — Гарантирам ви.

Маа Рамотсве нищо не каза. Тя наблюдаваше пристигащите, махваше дискретно на познатите си и се усмихваше на децата. Най-накрая на площадката се показа пасторът, следван от църковния хор, всички облечени в сини раса, които се вееха покрай краката им. В една от редиците на хора стоеше чиракът и окуражително се усмихваше на своите гости.

Последваха химни, молитви и накрая пасторът стана да говори.

— Има грешници измежду нас — предупреди той. — Те са облечени като всички хора, вървят и говорят като всички. Но сърцата им са пълни с грях и замислят нови и нови грехове, докато ние тук седим с вас.

Господин Дж. Л. Б. Матекони хвърли поглед към маа Рамотсве. Беше ли пълно с грях сърцето му? А нейното беше ли пълно с грях?

— За щастие можем да се спасим — продължи пасторът. — Нужно е само да се вгледаме в сърцата си и да видим какви са греховете, стаени в тях. Тогава можем да променим всичко.

Сред богомолците се понесе одобрителен шепот. Един човек въздъхна, сякаш от болка, но то бе само грях, помисли си маа Рамотсве. Грехът тежи и човек въздиша. Грехът слага отпечатък. Грехът слага петно.

— И тези, които са дошли в тази църква — продължаваше пасторът, — носят със себе си и своите грехове. Донесли са греховете си сред божието паство. Те са отломък от самия Вавилон.

Господин Дж. Л. Б. Матекони, които по време на речта на пастора бе гледал ръцете си в скута, сега вдигна очи и видя, че всички хора са вперили погледи в него, в маа Рамотсве и в маа Макутси. Той скришом побутна маа Рамотсве.

— Да — каза пасторът. — Тук има нови хора. Вие сте добре дошли, но трябва да признаете греховете си пред божието паство. Ние ще ви помогнем. Ще ви дадем сила.

Настъпи пълна тишина. Маа Макутси се огледа с тревога. Това със сигурност не беше гостоприемно отношение. Обикновено такива събрания посрещаха нови хора много топло и им ръкопляскаха, когато станат. Явно църквата на техния чирак беше по-особена.

Пасторът посочи господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Говори, братко — подкани го той, — слушаме те.

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна забъркан към маа Рамотсве.

— Аз… — започна той — съм грешник. Да… предполагам…

Изведнъж маа Рамотсве се изправи.

— О, Боже! — извика тя. — Аз съм грешницата тука! Аз! Нямат чет моите грехове! Тежки грехове са те. Не издържам под техния товар. Ох! Ох!

Пасторът вдигна дясната си ръка.