Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

— Виждаш ли това? — попита тя по-младия чирак, който идваше да й помогне за машините по нареждане на господин Дж. Л. Б. Матекони. — Виждаш ли онзи надпис там горе? „Бъдете акуратни.“ Това е мотото на колежа.

— Да — каза чиракът. — Много подходящо мото. Щом като ще пише на машина, човек трябва непременно да е акуратен. Иначе ще трябва да преписва всичко още веднъж. Лоша работа.

Маа Макутси му хвърли един кос поглед.

— Това мото е подходящо за всеки вид работа, не мислиш ли?

Чиракът не каза нищо и те продължиха по коридора.

— Маа, тук учат само момичета, нали? — попита чиракът.

— ​Да — каза тя. — Няма причини да е точно така, но така стояха нещата по мое време.

— Тогава и аз искам да уча тук — каза той. — Това място е тъкмо за мене. Искам да седя в стая, пълна само с момичета.

Маа Макутси се усмихна.

— На някои момичета също ще им хареса. На лошите момичета.

— Лоши момичета няма — отвърна чиракът. — Всички стават. Всички са добри.

Те влязоха в приемната и маа Макутси се представи на секретарката на заместник-директорката.

— Маа Манапотси ще се радва да ви види, маа — каза секретарката и хвърли благосклонен поглед към чирака, който й се усмихваше. — Тя много добре ви помни.

Маа Макутси бе отведена до кабинета на маа Манапотси, а чиракът остана да чака отвън. Той се намести до бюрото на секретарката и се зае да я забавлява, като притисна палец върху един бял лист. На листа остана отпечатък от грес.

— ​Това е моят печат — каза той. — Ако докосна някое хубаво момиче като вас — оставям печат! Това значи „Моя собственост! Да не се пипа!“

Вътре маа Манапотси посрещна радушно маа Макутси. Тя прояви интерес към работата й и деликатно подпита за размера на заплатата й в момента.

— Помощник-детектив и помощник-управител звучи много авторитетно — каза маа Манапотси. — Надявам се, че и заплащането е такова, каквото заслужаваш. Ние държим нашите възпитанички да бъдат оценявани по достойнство.

— Плащат ми максимума, който могат — каза маа Макутси. — Малко хора получават толкова, колкото действително заслужават. Дори президентът не получава заплатата, която заслужава, не е ли така? Мисля, че би трябвало да му плащаме повече.

— ​Може би — каза маа Манапотси. — Аз винаги съм смятала, че заместник-директорите на колежи трябва да получават повече. Но не бива да се оплакваме, нали, маа? Ако всички непрекъснато се оплакват, няма да има време за нищо друго. Тук, в Ботсуанския колеж за секретарки, не се оплакваме. Ние си вършим работата.

Така мисля и аз — каза маа Макутси.

Разговорът продължи в този дух още няколко минути.

Отвън, от кабинета на секретарката долиташе шепот и от време на време кикотене. След малко те засегнаха въпроса за пишещите машини и маа Манапотси потвърди съгласието си.

— Може да ги донесем още сега. Момчето, което водиш, може да ни помогне да ги изнесем, ако не е прекалено заето с моята секретарка.

— Винаги е такъв, като види момиче. С всяко момиче — каза маа Макутси. — Тъжно, но е така.

— Не можем да искаме от мъжете да не ни забелязват изобщо — каза маа Манапотси. — Но понякога е по-добре да не ни забелязват.

Те се отправиха към склада. Там, между купчините папки и книги, бяха наредени и непотребните пишещи машини.

— Те са много стари — каза маа Манапотси. — Но повечето сигурно могат да се върнат към живот, е, поне отчасти. Може би трябва да се смажат.

— Масло в сервиза има колкото искате — каза чиракът и завъртя валяка на една от машините.

— Сигурно — каза маа Манапотси. — Но помнете, тези машини не са като колите. Искат внимателно отношение.

Те се върнаха в „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Господин Дж. Л. Б. Матекони бе дал съгласието си машините да се складират и поправят в сервиза. Щяха да стоят там, докато маа Макутси намереше помещение за курса си. Маа Рамотсве, която бе одобрила идеята, макар да имаше някой съмнения дали ще са съберат достатъчно желаещи да учат, предложи да заплати лично разходите по рекламата в пресата, а освен това изяви желание да помогне да се поправят машините.

— И Мотолели с удоволствие ще ти помогне — каза. — Тя много се интересува от техника, а и има много сръчни пръстчета.

— Този бизнес ще има голям успех — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Имам усет за тези неща. Струва ми се, че ще потръгне.

От тази прогноза на маа Макутси й поникнаха криле. Тя много се вълнуваше и страхуваше от факта, че ще задвижи свое собствено начинание, и топлите думи на двамата й шефове силно я окуражиха.