Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Казах й, че ще се видя с нея, маа, но си признавам, че не отидох. Обикновено се срещахме пред едно кафе на Африканската алея. Чакаше ме там и после ходехме на разходка, разглеждахме магазините. Тя ме чакаше там както обикновено, но аз стоях под едно дърво, малко по-настрани, и я наблюдавах скришом. Нямах смелост да отида при нея и да й кажа, че повече не искам да се виждам с нея. Щеше да е много по-лесно просто да отида и да й го кажа, но аз не го направих. Само гледах изпод дървото. След около половин час тя тръгна. Държеше главата си наведена, сякаш се срамуваше от нещо.

Изпрати ми писмо по едно момче, с чиято сестра се познаваше. Пишеше, че не бива да я напускам след всичко, което е станало. Каза, че е плакала заради бебето и че не е трябвало да я пращам при онази жена от Олд Наледи. Казваше, че въпреки всичко ми е простила и би искала да дойде да ме види в къщата на маа Тсоламосесе.

Изпратих й писмо по същото момче. В него й написах, че сега съм много зает с учене и че не бива да идва вкъщи, дори и за да се сбогува с мен. Казвах й, че съжалявам, че е нещастна, но я уверявах, че когато започне стажа си като сестра, ще бъде също много заета и ще ме забрави. Казвах й, че има много други момчета и че скоро ще срещне някой друг, ако се постарае да го потърси.

Знаех, че е получила писмото, защото момичето, което го е предало, бе казало на брат си. Въпреки това след около седмица тя дойде в къщата на маа Тсоламосесе точно когато вечеряхме заедно с цялото семейство. Едно от децата на маа Тсоламосесе погледна през прозореца и каза, че отвън до вратата стои някакво момиче. Маа Тсоламосесе изпрати детето да провери кое е момичето и кого търси и то се върна с отговора, че момичето търси мен. Аз бях свел поглед към чинията си и се държах така, като че ли това изобщо не се отнасяше до мен, но сега трябваше да стана и да отида да говоря с нея.

„Може би Молефело е разбивач на женски сърца“ — каза маа Тсоламосесе, докато ставах от масата.

Бях много сърдит на бившата си приятелка, че идва да ме търси тук и й повиших тон. Тя просто стоеше там, плачеше и повтаряше, че все още ме обича, въпреки че съм бил жесток с нея. Каза, че няма да ми пречи да уча и ще иска да ме вижда само веднъж седмично. Каза също, че ще се постарае да намери отнякъде онези сто пули, които й бях дал, за да абортира.

„Не искам твоите пари — отвърнах аз. — Не те обичам вече, защото разбрах, че си от онези момичета, които изнудват мъжете и ги карат да се чувстват виновни. Момчетата трябва много да се пазят от момичета като тебе.“

Това я разстрои още повече и тя рече: „Цял живот ще те чакам, ще си мисля непрекъснато за теб и един ден ти ще се върнеш при мен. Ще ти напиша писмо и в него ще ти разкажа колко много те обичам.“

Тя посегна да ме улови за ръката, но аз я блъснах и влязох обратно в къщата. Тя се опита да ме последва, но аз отново я блъснах и този път тя си тръгна. През цялото време семейството на маа Тсоламосесе ни наблюдаваше през прозорците на трапезарията.

Когато се върнах, те бяха насядали отново по столовете.

— Не бива да се държиш така с момичетата — каза ми маа Тсоламосесе. — Говоря ти като майка. Никоя майка няма да се радва, ако синът й се държи по този начин.

Бащата също ме погледна и каза:

— Държиш се досущ като ония в затвора. Те вечно блъскат и удрят така. Внимавай да не се намериш някога на такова място. Просто внимавай.

А синът им, който също беше гледал от прозореца, каза:

— Да, един ден някой ще дойде и ще те блъсне по същия начин. Нищо чудно.

Бях много смутен и засрамен от случилото се и затова излъгах. Казах, че това момиче е искало от мен да му помогна да препише на някакъв изпит, а аз съм отказал. Това ги порази и те ми се извиниха, че са ме укорили толкова прибързано.

— Много е важно да има такива честни хора като теб в Ботсуана — каза бащата. — Ако всички бяха такива, нямаше да има нужда от моята работа. Нямаше да има нужда от затвори и от Департамента за затворите в Ботсуана.

Седях там и мълчах. Мислех си как бях откраднал от тези хора, как ги бях излъгал. Мислех как съм разстроил приятелката си и как съм я накарал да махне бебето. Мислех си за самото бебе. Но просто седях и мълчах. Седях на масата им, ядях храната на тези хора, с чиято добрина бях злоупотребил. Само моят съквартирант разбираше какво става с мен. Погледна ме внимателно и после се обърна на другата страна. Дадох си сметка, че той знае колко лоши неща съм извършил.

Но моята история е към края си, маа. След няколко седмици забравих напълно всичко. За радиото все още си мислех от време на време и ми ставаше тежко, че съм постъпил така, но за момичето повече не мислех. А след като завърших колежа и си намерих работа, бях вече прекалено зает, за да се връщам към миналото. Провървя ми. В бизнеса ми потръгна и скоро успях да купя хотела на много изгодна цена. Намерих си добра съпруга и тя ми роди две чудесни момчета, за които ви споменах, а също и три дъщери. Имам всичко, което може да си пожелае човек, но след като онези хора ме нападнаха, искам да изчистя съвестта си. Искам да поправя онова, което съм сторил.