Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

После, маа, с това момиче станахме твърде близки и един ден тя разбра, че очаква дете и аз съм бащата. Не знаех какво да кажа. Когато ми съобщи това, аз просто зяпнах. Останах поразен, втрещен, защото бях все още студент и в никакъв случай не можех да стана баща.

Обясних й, че няма да мога да й помагам да отглежда това дете и че трябва да го изпрати при баба си, която живееше в Молепололе. Казах, че доколкото знам, бабите могат да се грижат за бебета. Тя отвърна, че баба й не би могла, защото е болна и няма никакви зъби. Казах, че вероятно може да се намери някоя леля да го гледа.

Прибрах се у маа Тсоламосесе и си легнах, но не можах да спя. Моят съквартирант ме попита какво ме тревожи и аз му казах. Той заяви, че вината е изцяло моя и че ако бях прекарвал повече време над учебниците, това нямало да се случи. Това не ми помогна много и го попитах той как би постъпил на мое място. Той каза, че имал леля, която работела в училището за медицински сестри, и че той би й дал бебето, за което тя щяла да се грижи безплатно.

На другия ден се срещнах с приятелката си и я попитах дали е сигурна, че чака бебе. Надявах се, че е направила грешка, но тя отвърна, че няма грешка, детето си е в нея и всеки ден става по-голямо. Каза, че скоро ще трябва да съобщи на майка си и на баща си. А след това трябвало много да внимавам, защото баща й сигурно щял да дойде и да ме убие или да прати някой друг да го стори. Добави, че той вече бил убил един човек при някаква препирня за добитък, макар че никога не говорел за това. При тези думи никак не се зарадвах. Помислих си, че ще трябва да напусна колежа и да си търся работа някъде далече от Габороне, където този човек да не може да ме открие.

Приятелката ми беше много сърдита. На следващата ни среща тя се разкрещя и каза, че съм й провалил живота. Каза, че заради мен тя сега трябва да се отърве от детето, преди да се е родило. Знаела в Олд Наледи една жена, която можела да й помогне, но понеже било незаконно, щяло да й струва сто пули. В онези дни сто пули бяха много пари. Казах, че нямам сто пули, но ще помисля откъде мога да ги набавя.

Прибрах се у дома и седнах в стаята да помисля. Нямах представа откъде да намеря толкова пари. Нямах спестявания, не можех да поискам и от баща си. Той нямаше излишни пари, а и щеше много да се ядоса, ако му кажех за какво ми е нужна толкова значителна сума. Докато мислех, чух как маа Тсоламосесе включи радиото в съседната стая. Това беше чудесно радио, сигурна бяха спестявали дълго време, за да си го купят. Изведнъж си помислих: „Това е нещо, което сигурно струва поне сто пули.“

Досещате се какво се случи, маа. Точно така. Същата нощ, след като всички заспаха, аз влязох в стаята и взех радиото. Излязох навън и го скрих в едни храсти до къщата, на място, където знаех, че никой няма да го намери. После се върнах, отворих прозореца на онази стая, за да си помислят на сутринта, че някой се е вмъкнал оттам и е взел радиото.

Всичко стана точно така, както бях предвидил. На другата сутрин, когато влезе в стаята, маа Тсоламосесе започна да вика. Мъжът й се събуди и също започна да вика, нещо много необичайно за такъв тих човечец като него. „Ония лоши хора са го откраднали. Те са взели радиото. Олеле! Олеле!“

Престорих се на също толкова изненадан, колкото и останалите. Когато дойдоха полицаи, ме попитаха дали съм чул нещо онази нощ и аз излъгах. Казах, че съм чул шум, но си помислил, че маа Тсоламосесе е станала през нощта. Полицаите си записаха това в един бележник и си отидоха, казаха на маа Тсоламосесе, че е малко вероятно да си върне радиото. „Тези хора пренасят крадените вещи през границата и ги продават. Сигурно радиото е вече далече. Много съжаляваме, маа.“

Изчаках докато нещата се уталожат и после отидох и измъкнах радиото от скривалището. Много внимавах да не ме види никой и никой не ме видя. После скрих радиото под дрехата си и отидох до едно място близо до гарата, където бях чувал, че се продават и купуват неща, без да се задават излишни въпроси. Седнах под едно дърво с радиото на коленете си и зачаках какво ще стане. Само след десетина минути дойде един мъж и ми каза, че това е много хубаво радио и струва поне сто и петдесет пули, в случай че искам да го продам. Казах, че много искам да го продам и тогава той каза: „В такъв случай аз ти давам сто пули, защото бас ловя, че си откраднал това радио и аз поемам по-голям риск.“

Опитах се да споря с него, но през цялото време се страхувах, че може да дойдат полицаи, така че накрая му го продадох за сто пули. Същата нощ дадох парите на приятелката си, а тя все плачеше и плачеше. Каза, че ще се видим в края на седмицата, като се върне от Олд Наледи, след като се отърве от бебето.