Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

— Или като в Ню Йорк? — подхвърли маа Макутси.

— Да — потвърди господин Бутелези. — И като в Ню Йорк не е.

— И така, раа, с какво смятате да се заемете сега? — попита маа Рамотсве. — Мислите ли за някакъв друг бизнес?

— Ще се опитам да измисля нещо — каза господин Бутелези. — Все нещо ще изскочи.

— Какво ще кажете например за школа по кормуване? — каза маа Макутси. — Ще ви се удаде много.

Господин Бутелези се завъртя с лице към бюрото й.

— Много добра идея, маа. Много добра идея. Боже! Каква умна жена сте вие! Не само красива, но и умна.

— Може да я наречете „Станете шофьори с Божията помощ“ — предложи маа Макутси. — И ще привлечете много вярващи, които искат да бъдат внимателни шофьори.

— Виж ти! — възкликна господин Бутелези. И после пак: — Виж ти!

„Ама че силни гласове имат тези хора — каза си маа Рамотсве. — Всичките са такива, просто всичките.“

И понеже през следващата седмица нещата вървяха по-гладко и спокойно, Маа Рамотсве, маа Макутси и господин Дж. Л. Б. Матекони си направиха пикник край язовира. Те поканиха двамата чираци, а освен тях маа Потокване и съпруга й, маа Боко, която бе докарана от Молепололе с кола от единия чирак, и господин Молефело и семейството му. Маа Рамотсве и маа Макутси се претрепаха да приготвят пържени пилета и наденички и огромни количества ориз и царевични питки. На самия пикник чираците запалиха огън и опекоха хубави дебели телешки котлети.

Край язовира имаше и други семейства, включително и няколко, дошли с дъщерите си. Чираците зяпаха девойките, а после седнаха с тях на една скала да си говорят и да се смеят на неща, за които господин Дж. Л. Б. Матекони можеше само да гадае.

— За какво си говорят тия младежи? — попита той маа Рамотсве. — Виж ги само. Даже нашият набожен работник се занася с момичетата и се опитва да ги докосва по раменете.

— Върнал се е в правия път — каза маа Макутси, като взе едно апетитно парче пържено пиле и го лапна. — Забелязах аз. Няма да е дълго набожен.

— Не се учудвам, очаквах го. Хората не се променят толкова лесно.

Тя погледна господин Дж. Л. Б. Матекони, който тъкмо обръщаше една пържола върху жаравата. Добре е, че хората не се променят, освен ако няма място за напредък. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше съвършен според нея, така както си беше. Добър, с изключителен усет към техниката, внимателен и нежен по природа. Такива мъже никак не бяха много и колко прекрасно бе, че все пак един от тях беше с нея.

Маа Потокване сипа в една чиния пиле и ориз и я подаде на мъжа си.

— Какви сме късметлии — каза тя. — Какъв късмет, че имаме такива добри приятели, че живеем в такова прекрасно място. Ние сме късметлии.

— Така си е — обади се мъжът й, — който за всичко се съгласяваше с жена си и нямаше възражения.

— Маа Потокване — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, — работи ли добре новата ви помпа?

— Много добре — отговори маа Потокване. — Но една от нашите майки се оплаква, че бойлерът издава гъгнещ звук. Чудех се дали…

— Ще дойда да го оправя — обеща господин Дж. Л. Б. Матекони. — Още утре ще дойда.

Маа Рамотсве се усмихна, но само на себе си.

Паричната единица на Ботсуана. Пет пули са приблизително равни на един долар. — Бел.прев.

Езикът на народността тсуана. — Бел.прев.

Африкански националистичен лидер, първият президент на Ботсуана. — Бел.прев.

Добър ден (сетсуана). — Бел.прев.

Племенно средище, своеобразен площад, на който племето се събира и се обсъждат важни въпроси. — Бел.прев.