Карлос Сафон - Марина

— Дъщеря ви ни каза, че двамата с него сте били приятели — рече Марина, отклонявайки темата.

— Мария е простодушна по природа — пресече я Шели с враждебен тон.

Марина кимна, изправи се и ми направи знак да сторя същото.

— Разбирам — рече тя вежливо. — Виждам, че сме се заблудили. Прощавайте за безпокойството, докторе. Да си вървим, Оскар. Все ще намерим на кого да предадем фотографиите…

— Момент — прекъсна я Шели.

Изкашля се и ни даде знак да седнем отново.

— Още ли е у вас тази колекция?

Марина кимна, издържайки на погледа на стареца. Съвсем неочаквано, Шели издаде някакъв звук, който явно беше бурен смях. Напомняше звука от мачкане на стари вестници.

— Как да разбера, че казвате истината?

Марина ми отправи безмълвно нареждане. Извадих снимката от джоба си и я подадох на доктор Шели. Той я взе с треперещата си ръка и я разгледа. Дълго я изучава с внимателен поглед. Накрая отклони очи към огъня и заговори.

Доктор Шели, както сам ни разказа, бил син на баща англичанин и майка каталонка. Специализирал травматология в една болница в Борнмът 13 13 Град в Южна Англия, разположен на брега на Ла Манша. . Когато се установил в Барселона, обстоятелството, че бил чужденец, затворило пред него вратите на онези обществени кръгове, където се градели обещаващите кариери. Удало му се само да си намери работа в болничното отделение на затвора. Именно той се погрижил за Михаил Колвеник, когато последният бил жестоко пребит от съкилийници. По онова време Колвеник не говорел нито кастилски, нито каталонски. За негов късмет Шели знаел малко немски. Шели му дал пари назаем, за да си купи дрехи, настанил го в дома си и му помогнал да си намери служба във „Вело-Гранел“. Колвеник безкрайно се привързал към него и никога не забравил добрината му. Между двамата се зародило дълбоко приятелство.

Впоследствие тази дружба щяла да се окаже плодотворна и в професионално отношение. Мнозина от пациентите на доктор Шели се нуждаели от ортопедични изделия и специални протези. Фирмата „Вело-Гранел“ имала водещи позиции в това производство, а сред нейните конструктори никой не проявявал по-голям талант от Михаил Колвеник. С времето Шели се превърнал в негов личен лекар. Самият Колвеник, щом щастието му се усмихнало, пожелал да помогне на приятеля си, като финансирал основаването на един медицински център, специализиран в изучаването и лечението на дегенеративни болести и вродени малформации.

Интересът на Колвеник към тази тема водел началото си от неговото ранно детство в Прага. Шели ни разказа, че майката на Михаил Колвеник родила близнаци. Единият от тях, Михаил, се родил здрав и читав. Другият, Андрей, дошъл на бял свят с нелечима костна и мускулна малформация, която щяла да сложи край на живота му едва седем години по-късно. Този епизод белязал паметта на младия Михаил и, по някакъв начин, определил призванието му. Колвеник винаги смятал, че при наличието на подходящи медицински грижи и развитието на технология, заместваща онова, от което природата го била лишила, неговият брат е можел да достигне зряла възраст и да води пълноценен живот. Именно това убеждение го накарало да посвети таланта си на проектирането на механизми, които, както сам обичал да казва, „допълвали“ телата, пренебрегнати от провидението.

„Природата е като дете, което си играе с нашия живот. Когато й омръзнат нейните счупени играчки, тя ги зарязва и ги замества с други — казвал той. — Наш дълг е да съберем парчетата и да ги съградим наново“.

Някои съзирали в тези думи една арогантност, граничеща с богохулство; други откривали в тях единствено надежда. Сянката на брата никога не напуснала Михаил Колвеник. Вярвал, че някаква капризна и жестока случайност е определила той да оживее, а брат му да се роди със заложена в тялото смърт. Шели ни каза, че Колвеник се чувствал виновен за това; в дълбините на душата си смятал, че има дълг към Андрей и към всички, които — подобно на брат му — били белязани от клеймото на несъвършенството. Именно по това време Колвеник започнал да събира снимки на феномени и деформации от цял свят. За него тези изоставени от съдбата създания били невидимите братя на Андрей. Неговото семейство.

— Михаил Колвеник беше забележителен човек — продължи доктор Шели. — Такива личности винаги будят неприязън у онези, които се чувстват по-долу от тях. Завистта е слепец, който иска да ти извади очите. Всичко, което изприказваха за Михаил през последните му години и след смъртта му, бяха клевети… Оня проклет инспектор… Флориан. Не проумяваше, че го използват като марионетка, за да съсипе Михаил…