Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

Демонстрацията била проведена, повторена, и пак повторена. Тя съвсем не усетила съпротива срещу своите тези и открила у мъжа, когото би могла да сметне за свой противник, толкова силни и здрави основания, че била направо разтърсена.

Притихнала и разтреперана, тя попитала своя любовник как така без тяло той вълнува тъй силно нейното и как без материя тъй силно разпалва нейната. Той накратко й обяснил, че всичко е само усещане, пред което тя охотно се е предала, и по този начин той я спечелил за своята философия. Оттогава виждахме най-голямата кокетка в Париж да се обявява за нематериална, задача, която нейната репутация би могла да си спести; хората свиваха рамене и си казваха, че сега и главата на графинята — също — е разгорещена.

Такива били, както изглежда, теоретичните постижения за първата година в Париж. Защото ако следваме хронологията на Сент-Иньи, забелязваме, че първите тези на Гаспар Лангенхарт били насочени основно към възприятието. Чак през втората си парижка година той стига по-далеч в своите разсъжденията и окончателно дефинира философския егоизъм: „Аз сам съм автор на света.“

Клеант

Но ако възприятията не са отпечатък на външни предмети, какво са те тогава? Какъв е техният произход?

Автомонофил.

Аз.

Клеант

Как?

Автомонофил

Да, да, не вярвате на ушите си, но добре ме чухте. Самият аз съм изворът на моите усещания.

Клеант

Вие? Автор на света?

Автомонофил

Самият аз. Този свят, съставен от цветове, неща и миризми, е мое творение.

Клеант

Сбогом, друже. Разговорът продължи твърде дълго. Как може да кажете, че вашият ум сам създава своите усещания?

Автомонофил

Когато сънувате, не сте ли вие създател на сънищата си? Когато се виждате как плавате по морето към Америките, не са ли вълните плод на вашето въображение?

Клеант

Естествено, щом става въпрос за сън.

Автомонофил

А как го разбирате?

Клеант

Със събуждането.

Автомонофил

Ами ако се събудите от живота?

Клеант

Хайде де!

Автомонофил

Кой ви гарантира, че не сънувате?

Клеант

Обърквате ме…

Автомонофил

Нали се съгласихте, че материята не съществува и извор на усещанията може да бъде само умът. Когато сънуваме, когато си представяме, не сме ли ние демиурги на нови реалности? Тук става въпрос за съзнателно сътворяване. А през повечето време творим несъзнателно!

По този начин Гаспар Лангенхарт, противно на цялата философска традиция на своята епоха, стигнал дотам да допусне хипотезата за несъзнаваното, и още повече за съзидателното несъзнавано. За да хвърля светлина върху този момент, открих една историйка сред клюките на Сент-Иньи:

На последния маскен бал, който даде баронеса Сен-Желис, сигурно е присъствал и Купидон, защото скрити зад домината и мрака и със съучастничеството на градините сърцата се осмеляват да промълвят своите тайни, а карнавалната маска понякога помага да падне маската на почтеността и лицемерието. Не узнахме за всички любови, които тази вечер Селена 3 3 Богинята на Луната. — Бел.пр. приюти, но бързо узнахме — за щастие — за хубавия номер, който бил скроен на настоящия ни философ, господин Дьо Лангенхарт.

Няколко отбрани люде, подразнени от екстравагантните брътвежи на младия мъж, се заели да му доказват, че той не е автор на света, а напротив, светът понякога може да му изиграе мръсни номера. Помолили баронет Д’Антрев, преливащите от жар седемнайсет години на когото се поддавали на всякакви шегички, да вземе костюма, който трябвало да носи графиня Корона, официалната любовница на философа. Той трябвало да изиграе ролята на любовницата и да се разкрие чак когато другият се поддаде на заблудата.

По време на бала лъжливата графиня (и истински баронет) приближила до философа, за да му определи среща точно в единайсет под габърите-съучастници. В уговорения час младежът бил там дегизиран, но едва успял да начене своята родя, когато философът, когото познаваха от недискретните приказки на жените и поради необходимостите на доктрината му като не особено заинтригуван от предварителното ухажване, се нахвърлил върху него и го търкулнал в храстите.

Баронетът намерил сили да захвърли маската си и изтръгвайки се от прегръдката му, изкрещял:

— Погледни, философе, жената, която обичаш. Това ли си поиска ти, който всичко искаш?

Разкопчан и объркан, философът останал безмълвен за няколко мига, а след това, вгледан в свежата уста на баронета, в засмените му очи и в дългите му черни коси, нежно го хванал за двете ръце.