Клеант
Следя ви внимателно.
Автомонофил
Следователно, можете да направите заедно с мен извода, че материята не съществува, тъй като всичко е в главите ни. Нищо не е материално, всичко е духовно по своята същност. Природата е само прозата на моите усещания. Наречете сетивно онова, което другите наричат материално и така ще запазите действителността и ще спечелите откъм последователност. Не отричам, че има полегнали тела, миризми, цветове и вкусове, не отричам грапавото, гладкото, соленото, отричам само хипотезата за материя, онзи в известен смисъл задкулисен свят, независим от качествата, които ние възприемаме. В действителност светът е само усещане и няма как да избягаме от това.
Когато прочетох тази демонстрация — която напомняше трите „Диалози“ на Бъркли 2 2 Джордж Бъркли — английски философ от ирландски произход от началото на XVIII век. Тук се визира неговия труд „Три диалога между Хилас и Филонус“. — Бел.пр.
, — си дадох сметка, че Гаспар Лангенхарт не е бил само сценичен философ, че е вложил в демонстрациите си сериозна спекулативна стойност. По повод на нематериалното тяло Юбер дьо Сент-Иньи, който възприема нещата на собственото си ниво, тоест доста ниско, предава две показателни случки:
Известно време след това той повтори теорията си в салона на графиня Д’Евремон, с което предизвика раздразнението на Председателя Кариер, който вече я бе чул при мадам Дьо Дьован. Председателят, когото природата не бе дарила щедро с хубава външност, но пък когото това не бе лишило от желание да прелъстява, поддържаше любовни връзки далеч над възможностите си и винаги бе гледал накриво пристигането на млад мъж в обществото, в което се намираше, понеже макар да бе на възрастта на баща му и да изглеждаше като негов дядо, веднага решаваше, че открива в него свой съперник. Затова никога не бе гледал на господин Дьо Лангенхарт с добро око и окончателно се озлоби към него, когато той се захвана да остроумничи, защото трябва да отбележим, че Председателят имаше още по-малко дар слово, отколкото телесни достойнства. И тъй, той се обърна към философа и изрева в ухото му:
— Какво, господине, какво научавам? Като ви слуша човек, изглежда нямате материално тяло?
— Точно така, господине, правилно сте ме разбрали.
— Много добре. Ами аз, според вас, с материално или с нематериално тяло съм надарен?
— Нематериално, разбира се. Според всяка логика вие не сте по-материален от мен.
Споменаването на логиката съвсем подразни Председателя. Все пак изглежда се посъвзе и след като хвърли съзаклятнически поглед към публиката, отново подхвана разговора със злобната усмивка на ловец, играещ си с диво животно, което така и така ще убие:
— И тъй, аз съм нематериален… А причината, извинете?
— Точно това обяснявах преди малко, драги господине, всичко е само представа, няма нищо отвъд представата. Онова, което хората смятат за материя, всъщност е само усещане.
— Разбира се, разбира се — измърка Председателят — И нито един философски аргумент не ви е изтръгнал досега от тази увереност, така ли?
— Никакъв, никога.
— Тогава, позволете ми, като философ на философа, да ви предложа ето този…
И Председателят му заби страхотен ритник, философът изкрещя. Събранието, напук на всяко благоприличие, избухна в смях, очаровано от номера, който здравият разум изигра на метафизиката.
Господин Дьо Лангенхарт изглеждаше дълбоко уморен и отегчен и макар да заразтрива зоната на аргумента, сякаш не се усети ни най-малко засегнат от тази демонстрация. Председателят отново мина в настъпление:
— Беше ли аргументът ми на висота? Достатъчно силен ли бе, за да ви раздруса?
— По никакъв начин. Той е съвсем дебелашка философия.
— Много добре, ще го предам на обущаря си. Ваш слуга, господине.
Председателят Кариер, много щастлив от успеха си пред събранието, от този миг нататък все търсеше вечери, където трябваше да се появи философът, за да се поставя твърде любезно на негово разположение и да му повтаря своя аргумент.
Но историята не приключи дотук. Казват, че щом графиня Дьо Виньол, известна с размера на своите прелести, тънката си талия и крехките си принципи, чула за този разговор, си поставила задачата най-сетне да убеди младия философ, че има тяло, и то чрез една от честите й високовиртуозни демонстрации, в които, казват, малко жени могат да й съперничат. Тя го ухажвала, отблъсквала, накарала го да се надява, а след това да се топи, усмихвала се, цупела се, и така след няколко такива дни философът, без да се замисли, се поддал на един сеанс по философия, за който тя го поканила в своя будоар.
Читать дальше