Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

Откритията ми от първата седмица приключиха дотук.

Цялата неделя писах до всички големи библиотеки в Европа: Лондон, Рим, Милано, Пиза, Мюнхен, Берлин, Мадрид, Будапеща, Москва, Ленинград… Изпратих кратка бележка до всички философски или исторически списания, както и до научните дружества, за да получа някакви сведения за Гаспар Лангенхарт.

В неделя вечер, преди да заспя, с досада установих, че апартаментът ми е посивял от прахоляк и че неплатеният ми телефон е изключен. Няма значение, помислих си преди да заспя, и без това отдавна вече никой не ми звъни…

Изминаха два месеца. Дните сивееха, а настроението ми помрачняваше. Търсех и не намирах. Всеки ден си мислех, че се докосвам до блестяща хипотеза, която да доведе изследването ми до край, и всеки ден приключваше с неуспех, все същия неуспех. В крайна сметка намразих мястото, работната зала, подземието с фишовете, трапезарията и шумната му задименост.

Апартаментът ми ставаше все по-мръсен. Мадам Роза — така ли се казваше? — или поне дебелата жена, която идваше от време на време да мие прозорците, да събира дрехите и да тупа килимите, не идваше вече. Дали бе заминала за своята страна — Португалия ли, Испания ли?, — или се бе отказала? Когато най-сетне си дадох сметка за това, не я заместих нито със себе си, нито с друга, а реших да не обръщам внимание на онова, което някои биха нарекли безпорядък. Така или иначе кой друг освен мен идваше в дома ми?

Обемистата ми кореспонденция не бе донесла никакъв отговор. От частните лица и научните дружества не получих нищо, само библиотеките си бяха направили труда да ми отговорят, но все за да ме уведомят, че не притежават „Опит за нова метафизика“ на Гаспар Лангенхарт.

И отново случайността…

Един следобед, когато почти задрямвах, заради телешкото бургиньон, с което бях попрекалил, през натежалите си клепачи зърнах една гола глава да разлиства книга, върху която ми се стори, че различавам думата „Егоист“. Дълго се съмнявах, че добре съм видял, но когато голата глава стана, оставяйки книгата отворена, успях да се надвеся над нея да проверя и ясно различих „Школата на Егоистите“.

Пренебрегвайки напълно възможните последствия, взех книгата и избягах.

Седнах на завоя на една пътека в един тъмен и закътан ъгъл и се зачетох.

Ставаше въпрос за „Спомени на един почтен човек“ от Жан-Батист Нере, публикувани през 1836 година, а в съдържанието фигурираше глава „Школата на Егоистите“. Потръпнах, затворих очи и ги отворих, а книгата беше все така тук и с все същите означения…

Тези спомени на мъжа от XVIII век били публикувани през XIX век от някой си Анри Рение-Лалу, историк, ако може да му се вярва.

Когато зачетох „Спомени на един почтен човек“, открих нещо различно от философски трактат. Жан-Батист Нере ръководел в Монмартр театър „Шанзелизейците“ и тези хроники отразяваха двайсет години перипетии в шоуто. Поставил множество трагедии в стихове, но тази културна дейност била само прикритие за друга една дейност: вместо трагедии, той доста по-често поставял на величествената си сцена пиперливи мръсотийки. И наистина, срещу една „Смъртта на Сенека“ или „Трагедията на Александър“ колко „Триумфът на Афродита“, „Пътешествие до Китера“ 4 4 Остров Китера според древногръцката митология е мястото, където Афродита се е родила от морската пяна. — Бел.пр. , „Марс и Венера“, „Тайните на Адонис“ 5 5 Адонис — в древногръцката митология божество на умиращата и възкръсваща природа. Според преданията той бил любим на богините Афродита и Парсефона и по заповед на Зевс прекарвал по половин година с всяка от тях, което олицетворява смяната на сезоните. — Бел.пр. и „Фантазиите на Аспазия“ 6 6 Аспазия — известна с ума, красотата и вкуса си към изкуствата жителка на древен Милет, съпруга на Перикъл, чиито политически опоненти я обвинили в неморалност. — Бел.пр. ? Без да броим „Давид и Йонатан“ 7 7 Давид и Йонатан — библейски герои, свързани в дълбока любовна връзка. — Бел.пр. , в която несъмнено нямаше нищо библейско, и „Сънищата на Корюдон“ 8 8 Корюдон — овчар, чиято любов към едно момче Вергилий възпява в своите „Буколики“. — Бел.пр. , играна десет години поради голям интерес… А какво да си мислим за актьорите, които са били звезди на „Шанзелизейците“, мадмоазел Тромпет, мадмоазел Сюзон, господин Ардимедон, чиито имена не говорят точно за дезертьори от „Комеди Франсез“? Какви заключения да си направим и когато в края на един пасаж научаваме, че мадмоазел Тромпет, „макар и неспособна да рецитира правилно и да схване драматизма на една ситуация“, въпреки всичко очарова своята публика с „щедростта на своите прелести, акробатичната си гъвкавост и огнения си темперамент“? Наистина няма съмнение, че Жан-Батист Нере е организаторът на парижките еротични спектакли по онова време и че театърът му е театър на разврата.