Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

И все пак Нере говореше за Гаспар и само това бе важно за мен. С изненада установих, че въпреки своята несериозност, тази глава бе по-изпипана от другите и написана с точно и стегнато перо. Ето че най-сетне научих какво са представлявали Школата на Егоистите и учението на Гаспар.

В това време на интелектуална немотия хората се нахвърляха върху всяка храна, която се появеше, дори и да се окажеше оскъдна. Никога в Париж не е имало толкова надценени ястия и навсякъде гъмжеше от онези дребни учители, които първия път ви отварят апетит, но още от втория ви оставят да примирате от глад, а на третия човек се кълне, че няма да повтори, ала твърде късно, навикът вече се е затвърдил, и тъй, човек обича фазан, а яде все пиле.

Една от тези странни птици един ден дойде при мен. Лице, способно да прелъсти Нежния пол, спретнат вид, разкошен впряг, но държание, изпълнено с надменност и равнодушие, човек би рекъл, че навсякъде е като у дома си. Предложи ми веднъж седмично да наема „Шанзелизейците“, за да води „Школа на Егоистите“. Признавам си, че в раздразнението си не разбирах ясно какво означава това, и подозрителен към всякакви сектанти и обсебени типове от всякакъв род, го запитах дали има нещо противоречащо на добрите нрави или неуважително към религията, не, че мен лично ме засягаше, а за да си спестя излишни разправии. Като единствен отговор той се изсмя силно, остави кесия, пълна с жълтици на бюрото ми и излезе, като ме помоли да си помисля няколко дни.

Отидох и му върнах парите, щом добрата ми Сюзон отбеляза, че ако му липсват маниери, то не му липсват аргументи. Пък и поради липса на пари ремонтът на покрива съвсем не бе завършен, а нещастните „Лудории на Агрипина“, поради намеците, които в кралския двор били видели, бяха на път да изгубят своето разрешително.

Тъй че се осведомих за господин Дьо Лангенхарт. Събрах най-разнообразни слухове. Най-малкото, което можеше да се каже е, че този хубостник, макар и познат навсякъде из литературните салони, не бе възприеман единодушно; гений, луд, оригинален философ, измамник, амбициозен човек, съвременен Херострат, готов да изгори всички храмове на здравия разум, за да привлече вниманието върху себе си чрез своите парадокси, или пък превъплътен Платон, основател на онази доктрина, към която в следващите векове ще се присъединят всички. Според моите събеседници той бе на път за Версай, за Академията или за лудницата. Във всичко това обаче се открояваше мисълта, че той поддържа една егоистична философия, според която съществува само той и че светът, аз, вие, Париж и цяла Франция сме само плодове на неговото въображение. Сега по-добре разбирах горделивото му държание и попитах дали е платежоспособен, а ми отговориха, че е червив с пари, понеже родителите му, едри търговци от Хага, за щастие, си дали труда да повярват и заради него в реалността на нещата; дори ми казаха, че двайсетина доставчици, тапицери, бижутери и шивачи в Париж си били уредили уютна рента, тъй като било достатъчно някой занаятчия да се представи със стоката си пред Гаспар, за да сметне този екстравагантен човек, че онзи се явява според неговото желание, и да изкупи всичко. Най-мрачните умове пресмятали, че с това темпо вероятно щели да го острижат само за няколко месеца.

И тъй, приех. Предложих за наем кръгличка сума, която дори не бе подложена на обсъждане. Така открихме Школата на Егоистите в Париж и се договорихме, че не е необходимо да вярвам в онова, което се говори, а ще трябва да се задоволя да бъда негов интендант. Усещането ми за личен интерес винаги ме е предпазвало от световъртежа на интелекта.

Не знам как философът е свикал хората — мисля, че беше написал книга, — но на подготвителната сбирка се буташе и блъскаше сериозна тълпа. Любопитните се бяха примесили с присмехулниците, но господин Дьо Лангенхарт, след среща с всички заинтересовани, успя да отбере двайсетина убедени поддръжници, които вписа в регистъра на седмичните сбирки. Той помоли останалите да изчезнат в името на науката, и докато залата се опразваше, той сякаш потъна в сън. Признавам си, че бях леко разочарован от тези строги ограничения, а добрата ми Сюзон се притесни, че няма да си върнем парите за разхладителните. Господин Дьо Лангенхарт, изглежда без да се събуди напълно, извади още една кесия. В крайна сметка, беше доста приятен луд.

Първият сеанс се състоя на 28 март. Трябва да призная, че господин Дьо Лангенхарт, като за благородник по рождение, че и богат на това отгоре, съвсем не притежаваше предразсъдъците на своя ранг, защото избраната от него група бе доста разнородна; до високопоставен благородник или до сенилен маркиз можеше да се види часовникар, хлебар рогоносец, учител по гръцки в гимназията „Сен-Жозеф“ и някои други причудливи фигури, които вече не си спомням. Всички пристигнаха по-рано и учтиво се поздравиха, несъмнено очаровани да открият събратя, които споделят мнението им, макар всъщност, както споменах пред Сюзон, точно това мнение да не беше от тези, които човек споделя.