Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

И тъй, от месеци той не бе изрекъл нищо друго освен обичайните любезности и баналности, поради което всички го намираха за много приятен, а ето че сега се изстъпи в средата на салона, разби тишината и заповтаря високо и ясно:

— Аз нямам тяло. Моето тяло е нематериално.

Обществото бе оскърбено. Дамите го загледаха втренчено, сякаш да измерят обема на нелепостта, която бе подхвърлил — едните изхихикаха, а другите се изчервиха, тъй като, ако не вярваха на ушите си, то все още имаха удоволствието да вярват на очите си.

Господин Лангенхарт изглеждаше толкова обсебен от откритието си, че вместо да продължи, застина неподвижен и самотен. Барон Шварц го хвана за лакътя и му подшушна благо:

— Но, млади момко, повярвайте, всички дами тук са единодушни, че имате тяло, и то не чак толкова лошо, ако вярвам на слухове.

Представителките на нежния пол запротестираха от кумова срама.

— Ласкаете ме, господине — рече младият мъж с поклон, — но повярвайте ми, нищо не може да извади от ума ми онова, което дълбоко съм обмислил.

Мадам Дьо Дьован се приближи, за да подчертае думите на младежа.

— Добре, осветлете ни, приятелю, осветлете непосилните за нас дълбини. Защо твърдите, че тялото ви е нематериално? Да не сте като онези духове, които баронеса Сен-Желис призовава над своите масички?

— Съвсем не, мадам, това не е нито лудост, нито измама, а философско заключение, до което ме доведе медитацията.

И последва цяла галимация, в която бе доказано чрез А и Б, че природата съществува единствено в главата на нашия философ, че звуците, ароматите, материите, цветовете и вкусове съществуват единствено в ума му и че самите ние съществуваме само в неговата глава. Направих си извод, че ако трябваше да му вярваме, то бе нормално толкова много неща, събрани на толкова малко място, да са го докарали до лудост.

Всички повърхностни умове, любители на мътни дълбини, изръкопляскаха с всичка сила. Тъпаците също, защото нищо не бяха разбрали, и като обичаен израз на тяхната интелигентност. Колкото до мъдреците, те си мълчаха, защото не се спори за нещо, което е казано не от любов към истината, а от желание да бъдеш наопаки. Два дни по-късно никой не го беше грижа за онова, което младежът бе казал, но бяха запомнили, че го е казал много добре. От този миг той започна да минава за блестящ ум, с което придоби правото да казва каквото и да е без последствия.

Юбер дьо Сент-Иньи, загрижен повече да злослови, отколкото да разбере, естествено, не бе предал обосновката на Гаспар. Но я открих предадена от Гийом Амфри дьо Грекур в началото на педагогическия му диалог:

Клеант

Много се шуми по вашата теза. Изглежда сте заявили, че нямате тяло. Но това, успокойте ме, с какво сте го казали? Не ли с устата си?

Автомонофил

Ако разговорът поема в тази насока, предпочитам веднага да го прекратя.

Клеант

Извинете ме, не успях да устоя на думата.

Автомонофил

За да ме разберете добре, трябва първо да ви изложа теорията си за материята, защото всичко произтича от нея.

Клеант

И какво казвате за материята?

Автомонофил

Че материята не съществува

Клеант

Какво? И искате да се измъкнете с подобен абсурд?

Автомонофил

Кажете, кога имате право да твърдите, че нещо съществува?

Клеант

Когато го възприемам.

Автомонофил

Точно до това исках да стигнете. Съществува онова, което виждам, докосвам или чувам, или което си спомням, че съм видял, докоснал или чул, но нищо друго. Онова, което наричаме свят, е съвкупността от нашите усещания. Не познаваме самия свят сам по себе си, всеки от нас е почувствал свой свят.

Клеант

Дали бихте искали да кажете, че никой не усеща същия свят? Че всеки има свой различен свят?

Автомонофил

Точно така. Еднакво ли виждаме? Еднакво ли чувстваме? Един има чувствителен към вкусове език, друг има особено остро обоняние, трети има съвършено фини пръсти, а някой пък би чул кихането на муха.

Клеант

Вярно е това.

Автомонофил

Следователно има толкова светове, колкото и хора.

Клеант

Приемам.

Автомонофил

Значи езикът е причината за удобство да казваме един свят, а всъщност има множество . Бедният набор от понятия, необходим за общуването, ни подвежда да приемем думата вместо предмета.

Клеант

Ако съм проследил добре думите ви, по причина на езика смятаме, че има само един свят, докато всъщност има хиляди.

Автомонофил

Да. Защото светът е единствено в главите ни.