Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

Всяка омраза несъмнено е разочарована любов. Разочарованието било шеметно.

Сега не можел да търпи никого освен Бургиньон и извикания от семейството лекар.

Гаспар бил особено доволен, че е измислил лекарите. „Поне веднъж, помислил си той, не съм сбъркал.“ Лекарят го превързвал, утешавал го и най-вече му предписвал опиум, за да притъпи болките му.

Гаспар се поздравявал за последната си находка. Наркотикът правел света поносим. Достатъчно било Гаспар да вземе малко от него, за да му се сторят момичетата от кухнята по-чевръсти, а Бургиньон не толкова ленив, докато изпълнява неговите заповеди. Силата на опиума се простирала дори над вещите: той правел не толкова тежка етажерката с книги, която паднала върху главата му, и не така остър ръба на леглото, в който си ударил пищяла. Накратко, опиумът имал благотворно въздействие върху цялото Мироздание и Гаспар решил да не се лишава от него.

Една вечер дори отпил от шишето повече от дозата, която му бил предписал лекарят. Потънал в неизмеримо щастие, в което предметите били изгубили цветовете си, формите били размити и в което хората вече нямали достъп, а лекарят диагностицирал моментна кома.

Бесен срещу своя болен, господинът от Факултета си събрал всички стъкленици, заявил, че Гаспар е излекуван, и спрял да идва.

И наистина, Гаспар оздравял…

А с болестта изчезнал и лекарят.

А с лекаря и опиумът.

Една сутрин се събудил с притисната от невидими тежести глава.

Поискал отново да му доведат човека на изкуството, но не му отговорили, а Бургиньон имал почивен ден.

Събрал всичките си сили, за да иде при лекаря. Вървял повече от два часа, за да чуе как някаква повлекана му обяснява, че господин Докторът е отишъл да се справи с едно тежко раждане на няколко левги оттук и че няма да се върне преди падането на нощта.

Същата работа и на другия ден — някаква фермерка раждала някъде далеч.

Няма лекар, няма опиум… А все тази мигрена…

Изгонен, сам на улицата, сам със своето злочестие, Гаспар си дал сметка, че от два дни само моли, проси, умолява. Той, Създателят, бил в позиция на просител! Отново се блъскал в дверите на света, който все пак сам той бил създал!

Това било повече от необходимото. Към омразата се прибавило и желание за мъст. Върнал се в замъка и се затворил на тавана.

Ударите на печатарската преса се чували часове наред. Излязъл чак през нощта, натоварен със странни наръчи листи.

Щом се събудили на другата сутрин, семейството и прислугата открили закачено на всяка врата в дома следното предупреждение:

Треперете, смъртни,

защото часът наближава.

Скоро ще настъпи Последният съд.

Заслугите и греховете на всеки

ще бъдат претеглени.

Бойте се, размишлявайте,

защото настъпва часът.

Смели се. Дълго, много, силно.

Но се смели много по-малко, когато научили от върналите се от пазар слугини, че Гаспар е успял да покрие с надписи и стените из града. Работата започвала да става притеснителна, хората твърде много плещели и домът на Лангенер станал обект на насмешка.

Веднага свикали семеен съвет.

В късния следобед Гаспар се събудил и видял до леглото Бургиньон, който го гледал с тревожен вид.

— Какво ти е, скъпи ми Бургиньон? Изглежда те гложди някаква грижа…

— Господарю, заради нощните ти надписи ме е страх, ужасно ме е страх.

Гаспар, очарован от резултата, бил обхванат от съчувствие към Бургиньон.

— Но това не е за теб, добри ми Бургиньон, ти си добър слуга, лоялен и предан, мога само да те хваля. Не бива да се боиш от Божия съд, ще те спася.

— Не за себе си, господарю, а за другите.

— Да получат каквото са заслужили — отвърнал сурово Гаспар.

— Не знаете какви ги мъдрят. Искат да ви затворят тук, та да не можете повече да ходите из града, срам ги е от вас. Направете нещо, господарю, ще ме отделят от вас. Направете нещо, покажете им кой командва тук, покажете им вашето всемогъщество. Милост за мен, господарю; ако не направите нещо, ще ме пратят пак в конюшнята.

Гаспар пребелял от яд. Значи неговите творения пак не били разбрали! Той мълчал няколко дълги минути, а след това изведнъж в очите му светнал злобен блясък. И накрая рекъл с изкривен от омразата глас:

— Иди си, добри ми Бургиньон, и спи спокойно. Тази нощ ще направя нещо. И този път ще разберат!… Щом трябва да я докарам дотук!…

В полунощ, когато къщата била притихнала, той слязъл долу. На всяка врата залепил ново предупреждение. Този път било написано на ръка с наедрял от гнева почерк, заострени букви и разярени завъртулки.