Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

И той се изсмял.

— Ами полицията, какво ще кажа на полицията, когато ме извикат на разпит? Че ми я е дал Господ ли?

Мършавото му тяло се разтърсило от смях. Наложило се да се хване за камъка, за да не падне. Щом се съвзел, докато бършел последна сълза, рекъл:

— Ако Негова милост позволи, ще взема само една монета от кесията. И всичко ще бъде чудесно.

— Прави каквото искаш — рекъл Гаспар — и ме обичай.

— Да, ваша милост.

И беднякът прехапал устни, за да не се изсмее наново. Най-сетне взел монетата, захапал я с трите си зъба, за да провери метала, поздравил Гаспар като завъртял в кръг въображаема шапка, маркирал приклякване, целунал му ръка и тръгнал, като си мърморел:

— Честно, занаятът вече не е каквото беше. Какво се налага да правя, просто не е истина…

Гаспар се обърнал към Бургиньон и му рекъл с усмивка на устните:

— Виждаш ли, Бургиньон, един щастлив човек повече. Денят започва добре.

Бургиньон свил рамене и продължили по пътя към черквата.

Пристигнали по средата на службата. Свещеникът произнасял от амвона поучителната си проповед пред заслушаната тълпа, простички души, които пиели неделната си реторика.

— Побойте се от Господа — гърмял свещеникът, — вие сте черни и мръсни, порокът прогнива кожата ви, зловонните миазми от съвкуплението ви се издигат до мен, от дланите ви капе похот.

Почтените бащи и майки на семейства, изнурени от цяла седмица работа, чисти и нагиздени, били луди по яростната проповед; в действителност те, тъй покорни и работливи, веднъж път седмично се радвали, че могат да бъдат виновни или по-скоро способни на такова безсрамие. Всъщност, единствено по време на литургия те извършвали плътски грях, поне мислено. Наистина, това било тяхното любимо поучение.

— Очите ви са подпухнали от желания, пороците ви са им направили торбички, а кожите ви са зачервени, протрити, като изгорени от непрекъснатото триене една в друга. Червата ви кървят. Срамотиите ви парят. Молете се, братя мои, молете се и се изповядайте. Спасение ще има само чрез покаянието. Ако разкаянието ви е искрено, Господ може и да прости…

Гаспар отишъл право при олтара, а стъпките му отекнали високо и отчетливо под смаяния свод. Изкачил стъпалата, спрял се под кръста, обърнал се към присъстващите, разперил ръце и заявил с металически глас:

— Не бойте се, чада мои, готов съм всичко да простя. Крадете, убивайте, сношавайте се, няма значение, правете каквото ви се иска помежду си, създания мои, но обичайте своя Господ, бойте се от Него, почитайте Го. В това е пътят към вашето спасение. В това е пътят към вечния живот.

Царяло изпълнено с боязън мълчание. Едва били имали време да го видят как влиза и се качва под кръста. Сторил им се като видение. А бил толкова хубав, езикът му тъй благороден, а думите тъй ясни, че веднага си помислили за архангел, слязъл от небето. Блясъкът на стъклописа в червено и златно падал върху дългите му блестящи коси и в това сияние някои вече зърнали около кроткото му лице на ангел да се провижда нимба.

— Обичайте ме — бавно продължил Гаспар — обичайте ме и всичко ще бъде простено.

Необикновен покой обхванал черквата. Но свещеникът, прекъснат насред думата, изпитвал такава обида, че гневът му помогнал да се съвземе.

— Ти кой си? Как смееш да прекъсваш службата?

— Как? Не ме ли разпознаваш ти, който се зовеш мой наместник на земята? О, ти, служителю мой, ти, който си се посветил да сееш словото ми, не виждаш ли кой съм? Не разпознаваш ли своя Господар и Повелител?

Свещеникът затворил очи и се вкопчил в амвона. Това била трета сутрешна служба и както всяка неделя, виното го било ударило в главата, а собствените му думи го били опиянили. Вълнението се оказало твърде силно: той припаднал в амвона, от който сега се подавали само ръцете му, все така вкопчени в парапета.

Сметнали, че свещеникът се олюлява от щастие. Окончателно в Гаспар разпознали Господ и се развикали: „Псалм! Псалм!“

Гаспар неподвижен приел акламациите с най-сетне щастлива усмивка на уста. С едно движение благословил тълпата и излязъл през сакристията. Запели благодарствени псалми, захлипали, заронили молитви, затанцували, а някои дори твърдели, че видели дървената Дева да плаче до гипсовия свети Петър.

Гаспар тихо и мирно се прибрал по пустите улички. Никой и не помислил да го последва; за всички той се бил върнал право на небето. Само Бургиньон го следвал на десет крачки. Но Бургиньон така се смеел, че трябвало да спира всеки миг, за да се обляга на някоя стена или пейка. Лицето му било обляно в сълзи, а дъхът му пресеквал — честно, за трийсет години живот не бил виждал нищо по-смешно. Дори си подмокрил панталона.