Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

— Ела с мен, отиваме на служба.

— Ваша милост, хубав сте като папата!

Гаспар си пръснал още малко парфюм и поели към черквата.

По пътя срещнали Бедняка.

Бил мръсен и изпосталял. Ребрата му се броели под кирливите дрипи, а в устата му имало три зъба, другите били паднали от немотия и болести. Седял на крайпътен камък и протягал ръка към минувачите.

— Ти кой си?

— Аз съм Беднякът — рекъл Беднякът, — гол съм излязъл от утробата на майка си и гол ще се върна в лоното на земята. Господ нищо не ми даде, имам само един чиреп да се чеша и един чорап да прося. Подслон ми е пътят под звездите, а легло — сипкавата скала. Живея от милостта на другите, затуй умирам от глад.

— Но какво си сторил, та си изпаднал дотолкова?

— А какво е сторил невинният да се роди сирак? А какво е сторил слепецът, та очите му да изтекат? Какво е сторило кърмачето, за да заслужи да го изоставят? Бях наказан, преди да сторя каквото и да било, бях проклет, преди да бъда. Знаете ли какво си мисля понякога, ваша милост? Господ не ме обича.

Гаспар бил трогнат.

— Не е вярно. Господ обича всичките си създания. Любовта му се простира над всичко, което Той е сътворил.

— Значи Той е мислел за друго, когато ме е създал. Сигурно е бил разсеян, миг невнимание и сосът се пресича.

— Невъзможно. Господ мисли за всичко едновременно.

— Именно, всичко, това е прекалено. Сигурно едновременно е наказвал някой окаяник и е сътворявал един невинен. Но е смесил нещата. Случва ми се всеки ден…

Гаспар възразил сухо, било за да го накара да млъкне, било да убеди себе си.

— Неведоми са пътищата Господни. Не съди за божествения промисъл на Твореца по твоя собствен, бездруго ограничен ум. Сигурно Създателят е имал причини да те създаде такъв. Ще помисля.

— Точно така, сигурно е имал причини да ме направи такъв, но неговите причини не са моите. Моята мечта пък беше да съм в търговията с бира и да държа ханче, тъй че, нали разбирате…

Гаспар бил бесен срещу себе си. Не разбирал защо си причинява срещата с бедняка. Но в същото време бил развълнуван от сблъсъка с този окаяник. В силен порив на добрина, примесена с угризения, той хванал ръката му и рекъл:

— Но не ти желая злото, знаеш ли, искам само твоето добро и твоето щастие. Обичам те, знаеш ли. Както другите.

— Ами тогава, ако Негова милост може да се освободи от някоя дребна пара…

Гаспар треперел от радост.

— Мога да направя нещо повече, да ти дам вечен живот.

— Една обикновена монета би ми осигурила следващото хранене.

Гаспар плачел от вълнение.

— Чуваш ли ме? Вечен живот, вечен живот.

— Да, да, но молитвата не храни, а нафората ми отваря апетит.

Гаспар мълчаливо го изгледал с нежност. И това мълчание по странен начин успокоило Бедняка. Гаспар продължил с най-милия си глас:

— Не ме ли разпозна? Не разпозна ли онзи, за когото говориш и когото молиш и ругаеш през целия си път? Не разпозна ли онзи, който ти е дал всичките злини и който днес идва да те избави от тях? Не разпознаваш ли своя господар?

— Вие…

— Да, аз съм Господ, твоят Създател. И съм тук да те избавя от тегобата на твоите беди.

Беднякът го изгледал подозрително изотдолу.

— Прекалено добре сте облечен, за да сте нашият Господ. Той е бил бедняк, дрипльо като мен, бил е от нашия занаят. Сигурен съм, че кожата на краката ви е бяла и нежна като на бебе. Господ никога не би се разхождал в такава ливрея. Пък и Той не би се пазарил за една милостиня, нито в единия смисъл, нито в другия. Но може и да си въобразявам…

— Аз съм твоят Господ, защото имаш нужда от мен.

— Тогава целият свят е пълен с Господи, защото нямам нищо и имам нужда от всички.

— Не ти говоря за пари, а за твоето спасение.

— Това е грижа на пълния стомах. За мен бъдещето стига до следващото хранене, не мога да си позволя да гледам по-далеч.

— Но ти държиш ли на живота си?

— Така си мисля, иначе не бих се напъвал толкова, за да ям, нали не ме мислите за нехранимайко? Всъщност животът е всичко, което притежавам.

— И би искал да живееш вечно?

— А, така не! Шейсет или седемдесет години в този дух би било напълно достатъчно. Но богат — да.

— Но земното богатство е нищо.

— Думи на богаташ.

— Думи на Господ. Благославям те.

Гаспар тържествено положил ръка на рамото на Бедняка. След това отвързал кадифената си кесия и я положил в ръката на Бедняка.

— Вземи я, давам ти я.

— Твърде много е.

— Не е твърде много, щом нямаш нищо.

— Но никой няма да повярва, че съм я спечелил честно, ще решат, че съм я откраднал, защото никой не дава на бедняци.