Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите

Но той направил повече от това да открие пред младия ми дядо удоволствията на ума, той му отворил и дверите на плътта. В бордеите бил като у дома си. За него любовта съвсем не била сливане на душите, а само работа на сетивата, дело неравностойно от самото начало, защото удоволствието на партньорката не било негова грижа. Тъй че предпочитал да се остави в ръцете на професионалистките. И егоистичната му философия го била накарала да прекрачи прага на разврата.

Бил тук от цяла година и животът му изглеждал обречен на все едни и същи удоволствия, когато се появил циганският катун. На всеки две години те спирали там колкото да потанцуват, да поиграят, да погледат на ръка и да поджебчийстват.

Когато, на излизане от обятията на една красива руса проститутка, Гаспар стигнал до площада на Архиепископството, видял дъсчените естради на циганите. Тук жонглирали, там правели циганско колело, някои пеели странни напеви с дрезгавите си гласове, а мургави девойки с очертани в черно очи и пъстри поли се прилепяли до минувачите, за да им предскажат бъдещето. С причудливата си логика Гаспар се поздравил за изненадата, която си бил устроил, и си отправил няколко прочувствени похвали за своята находчивост. Разсеяно приближил до група скупчили се буржоа, които изглежда закривали някакво интересно зрелище.

Източена, гъвкава циганка се въртяла и въртяла пред изненаданите мъже. Кожата й била жарава, погледът огън, а красотата й можела да отчае и дявола. Била като танцуващ под небето пламък. На земята малко сиво кученце, неин необикновен партньор, изпълнявало акробатични номера, прескачало глезените й и се претърколвало под стъпалата й. Но никой не гледал животното, всички гледали само нея, мургавите й, расови, нервни нозе и издължения й прасец. С яростен жест, сякаш обладана от нещо, тя сграбчила с две ръце полите и фустите си, стиснала ги силно и ги замачкала, сякаш се борела с тъмна и могъща сила, която изгаряла тялото й; удряла земята с босите си крака, а тялото й се изопвало при всеки удар, сякаш искала да изхвърли в земята болката, която живеела в нея. В същия миг вдигнала длани и към танца на краката се прибавил този на ръцете, кастанетите чаткали, главата й се мятала ту на една страна, ту на друга, разпилените коси покривали лицето й и все така без да поглежда нищо и никого и с поглед сякаш потънал в транс, тя призовала небето. Под мишниците й черното лъскаво руно накарало жените да се изчервят от срам, а мъжете от желание, а трансът й напомнял за друг, защото с него разкривала цялото си голо тяло, същество от плът, от косми и пот, влажно и разбесняло се тяло, създадено за любов. Танцът я бил увлякъл и тя все се въртяла и въртяла, грохналото кученце я гледало задъхано, гърлата се свивали, а циганката все се въртяла. Внезапно тя се сгърчила, с глава между коленете и коса, опираща в земята. Известно време останала така неподвижна и всеки се запитал какво ли ще последва, а тя бавно се разгънала и поздравила с благородство. Това била друга жена — спокойна, надменна, без следа от задъхване, усилие или умора. Няколко плахи ръкопляскания смутили тишината.

Без да се замисля, Гаспар прекрачил лентите, които била сложила на земята, за да очертае своята територия, стиснал я за лакътя и рекъл в ухото й:

— Ела с мен, искам те.

Тя се освободила от хватката му с рязко движение и най-спокойно тръгнала да събира парсата в дайрето си. Щом минала край него, той протегнал пълна със злато кесия. Тя я взела, извадила една монета и му върнала кесията.

Той приближил още повече и рекъл глухо:

— Ела с мен, искам те.

Тя се плъзнала до него и го изгледала; гледала красивата му уста, косите му, дълбоко черни, тънките вежди, бледия и мощен врат, а след това отново очите, и преди той да успее да разбере какво се случва, силно го зашлевила.

Той останал стъписан и като закован на мястото си. Тя се изсмяла и това го наранило. Когато се съвзел, успял да види само как полата й изчезва зад ъгъла на една къща и кученцето, което радостно подтичвало зад нея.

Тогава Гаспар се влюбил. Вървял с часове и през целия ден не помислил за друго, освен за нея. Сен Мало е толкова тъжен, когато човек обича, а не е обичан.

На другия ден се върнал на площада на Архиепископството. Тя пак танцувала. Той бил запленен. Когато минала с дайрето си между хората, той не й дал нищо, а останал да я гледа дори след като всички си били тръгнали. Тогава тя се приближила и отново го зашлевила. И той си дал сметка, че точно това бил очаквал от предния ден.