Сесили Зигесар - Новачката

— Добре — отговори тя предпазливо. — Как влезе тук? Анджелика видя ли те?

Управителката на общежитието, Анджелика Пардий, беше вманиачена на тема мъже на женска територия — нещо абсолютно забранено, освен по време на „посещение“, което пък беше възможно само за час, между обяда и спортните занимания.

— Изглеждаш толкова слаба — каза меко Изи, пренебрегвайки въпросите й.

Кели сви вежди:

— Искаш да си имаш неприятности още от първия ден, така ли?

— Гърдите ти са на изчезване — продължи той.

— Боже — промълви тя с досада. Истината беше, че нямаше апетит от началото на лятото, дори и за любимата си барселонска паеля. Беше прекалено нервна, за да се храни и изобщо за да прави, каквото и да било. Последните седмици в Испания прекара на дивана — същинска повлекана, облечена в избелели прашки „Диор“ и саронг от рисувана коприна, добит срещу жълти стотинки на един открит пазар в Барселона. Гледаше часове наред „Необикновения живот“ на испански, макар да не можеше да се похвали с особени знания по този език.

— Какво правиш тук толкова рано? — попита.

Изи беше превърнал в мода закъсненията си (поредната недопустимост) и пристигаше в „Уейвърли“ с камион с ремарке, отредено за Кредо — конят, който водеше винаги със себе си в кампуса.

— Кредо ще дойде другата седмица, така че този път мога да съм тук навреме.

Той погледна към Кели. Бяха заедно от миналата есен, но сега, след ядосаното лятно писмо на декана Меримаунт до родителите му и обещанието, че ще бъде държан под око тази година, нещата бяха по-трудни. Имаше си правила за спазване и това, че Изи беше едва ли не потомствен възпитаник на Академията — дядо му, баща му и тримата му по-големи братя бяха посещавали „Уейвърли“ — не означаваше, че и той не трябва да ги спазва. Ето защо, вместо да се мотае още седмица с Кредо, Изи взе чартър и прелетя разстоянието от Кентъки до Ню Йорк напълно сам, сред черни луксозни седалки и реки от шампанско. Велико, а? Не за това мечтаеше той обаче.

Често си фантазираше какво ли би било, ако го изключат от Академията… после бързо си припомняше сделката, която бе сключил с баща си. Дипломира ли се успешно, ще отиде да учи за степен в Париж. Беше подготвен дори апартамент в студентския квартал, който само очакваше пристигането му. Париж… няма ли да е супер? Ще пие абсент, ще рисува уличния пейзаж от прозореца на спалнята си и ще кара стар велосипед „Пежо“ покрай Сена, с цигара „Голоаз“ в уста. Можеше да пуши като комин и никой пет пари нямаше да дава!

— Ще ходиш ли на партито в „Ричардс“ тази вечер? — попита Кели.

— Не съм сигурен — Изи сви рамене. Стоеше точно под касата на вратата.

Кели изу от единия си крак заострената обувчица „Бърбъри“ и прокара розово лакираните си нокти по пода. Обзе я странно чувство на страх. Защо Изи би пропуснал първото парти за годината, та нали всеки искаше да бъде там?! Дали не се виждаше с някоя друга… С някоя, с която би искал да е сам през първата нощ?

— Аз пък мисля да отида — каза тя бързо, кръстосвайки ръце.

Нито един от двамата не пристъпи към другия. Но с разпилените си коси, широки рамене и загорели ръце, Изи изглеждаше толкова неустоим, че пробуждаше у Кели силното желание да го оближе от глава до пети.

— Добре ли прекара лятото след Испания? — почти проплака тя, като полагаше старание да звучи, колкото е възможно по-безразлично.

— Да, така ми се струва. Лексингтън беше безумно отегчителен, както обикновено — той извади клечка за зъби иззад ухото си и я пъхна между леко напуканите си устни.

Кели се облакъти върху рамката на старото, боядисано в бяло легло. Гостуването му в Испания тръгна накриво още от самото начало. Първо, беше се наложило да лети с двуместен самолет и когато пристигна, беше рязък и нервен. Тръгна направо към бара, но не към някое от онези приятни малки кафенета на открито, а просто към най-близкия възможен бар, на самото летище. После пък заспа на дивана на Върнън, което си беше проблем — този диван е от жизнена необходимост за баща й, който трябва да може свободно да сяда и да гледа международните новини по CNN във всяка една свободна минута, в която няма работа. Кели сви устни и задъвка прясно оформените си нокти.

— Добре, това е чудесно — отговори накрая. Искаше й се да обвие ръце около него и да го целува навсякъде, но едва ли щеше да го направи… та той не бе сторил и опит да я прегърне на влизане! После мерна позната фигура зад Изи и сърцето й подскочи.