Сесили Зигесар - Новачката

За най-голямо раздразнение на баща си, който — Джени беше абсолютно убедена — искаше от нея да прекара живота си в техния апартамент, в техния квартал, завинаги и заедно с него — тя бързо намери и проучи няколко училища. Първото се оказа неописуема скука и явно се крепеше на свръхстриктни правила за поведение. По пътя за второто й предложиха хапче Екстази и тя поизгуби посоката, но третото — „Уейвърли“ — точно както третото легло за Златокоска, „Уейвърли“ й пасна идеално.

В интерес на истината, тя не успя да посети това място лично, защото изпусна всички срокове, позволи си творчески волности в попълването на молбата и в нейното подаване (малко след крайната дата), но затова пък разгледа хиляди снимки в Интернет, запамети имената на всички сгради и запечата в ума си картите на кампуса. Беше сигурна, че ще е перфектно.

— Преди бях от враговете на „Уейвърли“ — каза момчето, изваждайки книга от чантата си — „Свети Луций“. Нашето училище мрази вашето.

— О! — Джени възкликна, потъвайки по-дълбоко в седалката си.

— Шегувам се — той се усмихна и се задълбочи в книгата.

Тя забеляза, че на корицата пише „Тропикът на рака“ от Хенри Милър, една от любимите книги на баща й. Според Руфъс била забранена, защото представяла твърде правдиво и критикувала твърде безпощадно любовта и секса в Ню Йорк. „Здравейте, секс сцени!“ Джени почувства, че бузите й пламват. Тогава разбра, че се държи като старата и непохватна Джени, а едно беше сигурно — тя определено не й беше от полза. Зае се да изучава момчето внимателно. Не го познаваше и едва ли щеше да го види отново, така че защо да й пука какво би помислил той за нея? Така или инак в „Уейвърли“ щеше да е неотразимата, възхитителна Нова Джени — момичето, което е винаги център на вниманието. Но защо трябваше да чака дотогава, мигар не можеше да се превърне в нея още сега? Събирайки кураж, тя раздели кръстосаните си отпред ръце, разкри впечатляващата си гръдна обиколка, размер двойно Д, (която изглеждаше още по-внушителна при нейните метър и петдесет), след което подходи директно:

— И така… нещо интересно в тази книга?

Момчето я погледна озадачено; очите му се стрелкаха между невинното й лице, щедрото деколте и износените корици на книгата. Накрая отговори неопределено:

— Може би.

— Ще ми прочетеш ли малко?

— Добре — отвърна той, облизвайки устни, и почука върху керемиденокафявата корица на Етичния кодекс на „Уейвърли“. — Но само ако и ти ми прочетеш някой ред от това.

— Естествено — рече Джени и разгърна страниците.

Беше получила Кодекса преди няколко седмици и го бе погълнала от корица до корица. Харесваше кадифения му кант, кремавата му хартия и инфантилно римувания, леко снизходителен и британски стил, в който беше написан. Благопристойност и аристократизъм се излъчваха от всяка страница така силно, че без съмнение само няколко седмици в „Уейвърли“ щяха да я направят толкова грациозна, фина и съвършена, колкото Аманда Хърст или пък покойната Каролин Бесет Кенеди. Тя прочисти гърлото си:

— Ето тук нещо добро. „Един Бухал от «Уейвърли» не може да танцува на обществени места, внушавайки сексуална подкана“ — тя се засмя. Това означаваше ли, че могат да танцуват по подобен начин, когато са вкъщи?

— Наистина ли ще ви наричат така? Бухалите от „Уейвърли“?! — момчето са наведе, за да погледне в книгата и Джени долови ухание на сапун.

— Да — отвърна тя с гримаса. Нейна милост, Джени Хъмфри, щеше да бъде Бухал от „Уейвърли“! Обърна страницата и продължи: „На Бухалите от «Уейвърли» не е позволена сексуална близост… Един «Уейвърли» бухал не бива да попада в ситуации, които могат да са опасни, като например скачане от моста «Ричардс»… Един Бухал от «Уейвърли» не може да носи тънки презрамки или миниполи.“

Момчето се изхили:

— Когато става дума за момичета, не трябва ли да се казва Бухалетки?

Джени затвори книгата и каза:

— Добре, сега е твой ред.

Той се подсмихна многозначително и отвърна:

— Хубаво, но аз тъкмо започвах, така че ще чуеш самото начало: „От самото начало се бях научил да не искам, каквото и да било прекалено силно…“

„Колко смешно“, помисли си Джени. Тя имаше точно обратния проблем, искаше всичко прекалено силно.

— „Покварен съм — продължи момчето. — Развален съм от самото начало“.

— И аз съм покварена — изломоти тя. — Но не от самото начало.

Старата Джени не вярваше на ушите си и на това, което Новата Джени каза.