Сесили Зигесар - Новачката

— Моля? — той затвори книгата. — Аз съм Сам, между другото.

— Джени — с това тя погледна надолу, за да види дали Сам има намерение да стисне ръката й, но не, нямаше. Все така я държеше, заклещена под крака си. И двамата се усмихнаха неловко.

— Е, твоята поквареност има ли нещо общо с решението да напуснеш място като Ню Йорк и да постъпиш в пансион? — попита Сам.

— Вероятно — сви рамене Джени, опитвайки се да бъде едновременно скромна и мистериозна.

— Хайде, кажи!

Тя въздъхна. Можеше да каже истината, но моментът с „Всички мислеха, че спя с момчетата от тази банда, пък и аз не отрекох“ звучеше малко неприлично. Определено му липсваше мистериозност и шик. Затова реши да се възползва от свободата на твореца:

— Може да се каже, че бях попаднала в по-смело модно шоу.

Очите на Сам заблестяха от интерес:

— Какво искаш да кажеш?

Тя се замисли за миг.

— Ами, какво… просто бях по бельо. И на висок ток. Предполагам, че това дойде малко повече за някои хора.

Не беше лъжа, поне не изцяло. Миналата година Джени действително беше работила като модел — за списание „W“. Облечена. Но дрехите не изглеждаха твърде интересни в момента.

— Наистина ли? — Сам се покашля и намести очилата си. — Чувала ли си за Тинсли Кармайкъл? Трябва да я знаеш.

— Коя?

— Тинсли Кармайкъл. И тя учи в „Уейвърли“. Аз съм в „Бард“, но съм я срещал няколко пъти миналата година по партита. Дойде на училище със собствения си хидроплан. Някой ми каза обаче, че напуснала пансиона, защото Уес Андерсън й предложил главната роля в следващия си филм.

Джени сви рамене, почувствала се странно конкурирана и леко заинтригувана от това момиче, Тинсли. Звучеше като Новата Джени. Изтощеният на вид кондуктор на влака се довлачи до купето и грабна билета от седалката й. „Следваща спирка, Ринклиф.“

„О, моята спирка“, помисли си Джени и пое дълбоко въздух. Наистина се случваше! Погледна през прозореца, в очакване сякаш да види нещо наистина магическо, но пред очите й имаше само изобилно зелени дървета, диви поля и телефонни стълбове. И все пак, дървета! Поля! Единственото поле в Манхатън беше Овчата Морава в „Сентръл Парк“, винаги претъпкана с дилъри на наркотици и с кльощави полуголи момичета, излегнати на слънце. Тя се изправи и започна да сваля багажа си — сак на червено-бели точки и античен кафяв куфар „Самсонайт“, който бе заела от баща си. Точно до дръжката му имаше огромен стикер с надпис „Прегръдки вместо бомби“ — не много подходящ за Новата Джени. Докато тя се бореше с куфара, Сам се изправи, грабна го и без никакво затруднение го сложи на земята.

— Мерси — каза тя, като се изчерви.

— Няма проблем — Сам отметна косата от очите си. — Ще мога ли да те видя?… Ъмм… на снимки от модното шоу?

— Ако потърсиш в Интернет — излъга Джени. Взря се навън и видя стар ветропоказател петел, кацнал върху голяма стара ферма. — Дизайнерът се казва Петел.

— Никога не съм го чувал.

— Ами, да… той не обича да се шуми около него — смотолеви тя и забеляза, че лъскавият момък до тях, с розовата блуза „Поло“, определено ги подслушва с интерес. Джени направи опит да види какво пишеше той на Берито си, но безуспешен — розовоблузият покри екрана с ръка, щом забеляза погледа й.

— Трябва… трябва да дойдеш до „Бард“ някой път — продължи Сам — Правим яки партита… готини диджеи и изобщо…

— Добре — отговори Джени през рамо, повдигайки леко вежди. — Но, както знаеш, на един Бухал от „Уейвърли“ не е позволено да танцува по сексуално провокиращ начин.

— Няма да те издам — заговорнически каза той, без да сваля поглед от гърдите й.

— Довиждане, Сам — Джени пусна в действие най-флиртуващия си, звънлив глас. Слезе от влака, пристъпи на перона и пое дълбоко от свежия полски въздух. Леле! Новата Джени се почувства у дома си.

Owl Net Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Ей, Бенстър, добре дошла, девойко!

БениКънингам: Здрасти, захарче! Как е животът?

РайънРейнълдс: Имах най-ужасния полет. Баща ми взе тоя откачен пилот и през цялото време плещеха някакви неща и летяхме все по-бързо и по-бързо…

БениКънингам: Следващия път ще летиш с мен. Ще ти позволя да ме гушкаш под одеялото.

РайънРейнълдс: Боже, каква си палавница! Чакай, видя ли снимката на Кели в списание „Атланта“?

БениКънингам: Не съм, но чух, че това почти е съсипало майка й. Трябвало да замазва положението в „Добро утро, Атланта!“

РайънРейнълдс: Дааа, Кели изглежда доста надрусана на снимките.