Сесили Зигесар - Дръзката

Тинсли се загледа в звездите над себе си, които закачливо й намигваха.

— Благодаря ти — промълви тя замечтано. Искаше й се те двамата да останат тук горе завинаги. — И аз те харесвам.

Джулиън прокара ръка през косата си и я прехвърли на една страна. Приличаше на гладуваща рок звезда. Нямаше да е зле да сложи още малко месо върху костите си. Тинсли взе пакет ароматни цигари, които някой — Кели? — трябва да беше забравил, заедно с кутийка кибрит до тях. Запали една и предложи кутията на Джулиън, но той поклати глава.

— Никой няма да повярва — заключи Джулиън с глуповата усмивка върху лицето си.

— Чакай, чакай — Тинсли внезапно се събуди. — Не можем да казваме на другите за това. То трябва да е нашата малка тайна.

Джулиън я изгледа така, сякаш току-що го бе поляла с кофа ледена вода.

— Защо?

Защото си новак , прииска й се да извика. Но вместо това събра мислите си и заговори спокойно, все едно представяше позицията си в официален дебат. Като се изключи фактът, че всъщност нямаше върху какво да се дебатира.

— Не исках да прозвучи обидно, но ти си тук отскоро и още не знаеш как връзките в „Уейвърли“ стават на пух и прах, когато се разчуят; как изгарят под натиска на усилени разследвания и клюки — тя сви рамене невинно, но всъщност си мислеше за краха между Джени и Изи. — Просто не искам това да се случи… и с нас, разбираш ли?

— Да не би да те е срам да имаш за гадже новак, а? — кафявите очи на Джулиън изпитателно се взираха в лицето й, търсейки отговор.

— Не и ако новакът е някой, готин като теб — бързо отговори тя. Това наистина не беше основният проблем. Всъщност истината беше, че Тинсли някак… не се справяше с връзките. В момента, в който усетеше, че нещата с някого стават сериозни, започваше да иска да се освободи. А и вечно шпиониращите очи в „Уейвърли“ не й помагаха особено. Веднага след като се разнесеше слух, че е заедно с някого, всички оставаха много изненадани, ако случайно ги зърнат поотделно. Тинсли потръпна от мисълта, че хората ще я поздравяват с: „Къде е Джулиън?“. Сякаш след като човек стане част от двойка, спира да съществува като индивид. От това просто й призляваше. А точно сега чувствата й към Джулиън бяха толкова хубави… Не искаше нещата да се прецакат.

— Ще бъде много по-добре, ако си остане само между нас — продължи Тинсли, като видя, че Джулиън все още се колебае, — така никой няма да ни се пречка.

— Някой някога казвал ли ти е „не“ изобщо? — след кратка пауза я попита той.

Очите му проблясваха от вълнение, все едно знаеше, че се въвлича в нещо опасно, на което не може да устои, а трябва.

— Рядко — призна Тинсли и устата й се изви в щастлива усмивка.

OwlNet Email Inbox

From: BrettMesserschmidt@waverly.edu

To: DeanMarymount@waverly.edu

CC: KathrynRose@waverly.edu, Dumbarton residents

Date: Неделя, октомври 6,17:14

Subject: Есе

Уважаеми г-н декан Меримаунт и г-ца Роуз,

Всички ние приемаме факта, че се наложи да жертваме целия си уикенд в домашен арест заради това, което направихме. То БЕШЕ грешно. Само че ние стигнахме до едно по-различно заключение, след като обсъдихме какво точно трябва да представлява отговорният бухал.

Вие ни разглеждате като Бухалите от „Уейвърли“ — възприемате ни чрез най-простите мерки и най-удобните определения. Разглеждате ни като наследници, принцеси, психари, музиканти, нарушители и отговорни бухали. Нали така? По същия начин гледахме и ние едни на други, преди да ни заключите. Защото мозъците ни бяха промити.

Не всички сме виновни в това, в което мислехте, че сме — в нарушаването на Правилника на Академията. Но всички ние сме виновни в друго. Виновни сме, че робуваме на марки, норми и етикети; че им позволяваме да ни влияят и че полагаме усилия да се нагодим към тях.

Ето защо стигнахме до колективен извод, че „отговорният бухал“:

— Не се опитва да бъде някой, който не е, дори и да е облечен в неговите дрехи;

— Добре знае кои са му съквартирантите и кои не са;

— Казва истината за себе си пред другите и пред самия себе си;

— Казва това, което мисли, и мисли това, което казва;

— Уважава себе си и по този начин кара и останалите да го уважават.

Това е нашият отговор. Това научихме през отминалия уикенд и това няма да забравим никога.

Искрено ваши:

OwlNet Instant Message Inbox

БениКънингам: Готино есе, Би! Горда съм, че си префект на класа. Как успя да съчиниш целия този ужас?

БретМесършмид: Джени, Кели и Кара ми помогнаха. И не съм съвсем убедена, че е ужас…