Сесили Зигесар - Дръзката

— Нима изпълняваш всичко, което красивите момичета ти казват?

— Какво мога да отговоря? Възпитан съм, както трябва.

И той наистина беше направил нещо, както трябва. След като партито се разпадна, Джулиън, Тинсли и неколцина други се качиха горе, в по-малката обща стая, в която бяха телевизорът и DVD-то. Джулиън, леко смутено, беше извадил от сака си библиотечно копие на филма „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“ и бе прошепнал: „Тъй като срещата на филмовия клуб се отложи…“. В този момент Тинсли беше изпитала благодарност, че не са сами, иначе кой знае какво би станало. Вместо това те бяха седнали на прилична дистанция един от друг, а до тях се бяха настанили Лон и Бени. Огромният диван беше издънен по средата, затова Тинсли и Джулиън се плъзгаха плавно един към друг. Затова в началото на всяка сцена се налагаше Тинсли да се дръпва встрани, иначе до края на филма щеше вече да седи в скута му.

Не, че би имала нещо против да останат насаме. Но… имаше много фактори, които да се вземат под внимание. Тинсли знаеше, че това е глупаво — възрастта не би трябвало да има значение. Мадона беше десет години по-голяма от Гай Ричи! Но пък Гай Ричи не беше новак.

Имаше и още нещо. Любимите й моменти винаги бяха тези, които водят до първата целувка — когато все още не си сигурен дали ще се случи и какво ще бъде, когато нервите ти са обтегнати докрай в очакване. Понякога — за жалост, твърде често за Тинсли — очакването беше по-добро от резултата. В повечето случаи целувката я разочароваше. А веднага след нея, ако и момчето се докажеше като посредствено, нещата практически приключваха.

Тинсли не искаше да стане така и с Джулиън. Тръпката беше страхотна — да стои до него в мрака, Бени и Лон да са само на няколко крачки, да гледат един от най-смешните филми на света, а тя да си представя какъв ли вкус имат устните на Джулиън. Той се смееше по неустоимо привлекателен начин — смееше се така, сякаш не го беше грижа за нищо и никой на планетата.

След финалните надписи двамата се измъкнаха от общата стая. Главата на Бени беше нежно отпусната върху гърдите на Лон и един от двамата хъркаше силно. Тинсли и Джулиън се бяха промъкнали на покрива, където се намираха и сега.

— Ела тук — каза неочаквано Джулиън, докато отново гледаше надолу през ръба. Тинсли бързо отиде до него и надникна, като се чудеше дали Пардий най-сетне не си идва. Но не видя нищо, освен трева и храсти, потънали в мрак. Нищичко не помръдваше.

— Какво точно трябва да гледам? — попита Тинсли и осъзна, че стои много, много близо до Джулиън. Той бе само на сантиметри от нея.

— О, нямам представа — каза той и Тинсли вдигна очи към него озадачено. По някое време беше свалил плетената си шапка и сега бризът развяваше дългите му кичури. Трапчинката в ъгъла на устните му стана още по-дълбока. — Просто исках да дойдеш по-близо.

— О… — промълви Тинсли — и какво друго искаш? — цялото й тяло потръпна.

— Искам да спреш да задаваш въпроси, за да мога да те целуна.

— Защо ще… — започна Тинсли, внезапно обзета от нервност, че нещата се случват прекалено бързо. Не беше сигурна, че вече е готова да се раздели с очакването. Но тогава Джулиън се наведе и притисна устни до дясната й буза, задържа ги за момент, и Тинсли си спомни на какво мирише косата му — на борови дървета.

Не беше й казал нищо за подлия начин, по който бе сложила край на играта „Аз никога“ и това й допадна. Не изглеждаше нито изненадан, нито разочарован — просто показваше, че я харесва. Затова Тинсли реши, че няма смисъл да се въздържа повече. Остави носа си да се отърка о неговия и устните й докоснаха неговите — отначало лекичко, а после и по-настойчиво, след което ръцете на Джулиън се стегнаха около талията й и я придърпаха по-близо.

„Може и да е по-малък, но определено знае как да се целува“, помисли си Тинсли.

— Видя ли? — каза тя, когато се отдръпна от него, но не твърде далеч. — Понякога мога и да мълча.

Джулиън приглади косата й назад и я целуна по ухото. Или по-скоро, почти я целуна по ухото, защото устните му едва го докоснаха. После се плъзнаха към шията й и възпламениха зашеметяваща експлозия от удоволствие в тялото й.

— Не ме разбирай погрешно. Аз много те харесвам и докато говориш… — думите му прозвучаха по-интимно дори от целувките му, — но е хубаво да се разнообразяват нещата. Наистина те харесвам…

— Та ти не ме познаваш — въздъхна Тинсли. Изтръгна се от ръцете му и се облегна на стената.

— Не съм сигурен в това — отвърна Джулиън. — Знам например как точно си бръснеш краката под душа. Знам как започваш да хихикаш преди всяка смешна фраза във филма, само защото знаеш, че предстои. Знам, че имаш малка смешна бенка зад лявото ухо, която само късметлиите могат да видят. Или да целунат.