Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Маа Рамотсве лежеше на леглото и гледаше втренчено белосаните дъски на тавана. Стомахът й вече се бе поуспокоил, а и престана да й се вие свят. Но когато затвори очи и ги отвори отново малко след това, пред очите й се появиха бели кръгове, ореол от светлина, който затанцува за миг пред нея и после избледня. При други обстоятелства това би било приятно усещане, но тук, където бе оставена на милостта на един отровител, беше обезпокоително. Какво вещество можеше да предизвика подобен ефект? Отровите могат да атакуват зрението, маа Рамотсве добре знаеше това. Като деца бяха учили за растенията, които виреят в шубраците, за храстите, които приспиват, за дървесната кора, която може внезапно да прекъсне бременност, за корените, които лекуват сърбеж. Но имаше и други растения, които се използваха от знахарите за правене на мути 8 8 Амулет, използван за магии от шаманите в Африка. — Б.ред. , а също и растения, на пръв поглед безобидни, които убиваха при допир — или поне така казваха. Несъмнено това беше някое от тях и сигурно бе пуснато в чинията й от съпругата на домакина или по-вероятно, беше сложено в храната на всички, но само отровителят го бе избегнал. Ако една жена беше толкова безскрупулна, че да трови мъжа си, не би се спряла пред това, да му осигури компания.

Маа Рамотсве погледна часовника си. Минаваше седем и навсякъде беше тъмно. Тя бе проспала залеза и сега бе време за вечеря — макар да не й се ядеше. Обаче останалите щяха да се чудят къде е и трябваше да им каже, че не е добре и не може да се присъедини към тях за вечеря.

Тя седна в леглото и премигна. Бялата светлина все още бе наоколо, но вече избледняваше. Маа Рамотсве спусна крака от ръба на леглото и ги намъкна в обувките с надеждата, че вътре не се е скрил скорпион, докато бе почивала. Винаги проверяваше обувките си за скорпиони, защото веднъж като дете пъхна крак в обувките, преди да тръгне за училище една сутрин, и веднага я ухапа голям кафяв скорпион, намерил подслон там за през нощта. Целият й крак отече и то толкова зле, че се наложи да я заведат до холандската реформистка болница в подножието на хълма. Там една сестра превърза крака и й даде нещо за болката, а после я предупреди винаги да си проверява обувките. Това предупреждение бе останало в паметта й.

— Ние обитаваме тук горе — каза сестрата, като държеше ръката й на нивото на гърдите. — Те обитават тук долу. Помни това.

С времето започна да й се струва, че това предупреждение може да бъде разбирано не само буквално. То беше в сила само за скорпионите и змиите — за тях очевидно вярно, — не и за хората. Под света на обикновените, спазващи закона хора, имаше друг свят — този на егоизма и недоверието, обитаван от интриганти и манипулатори. Човек трябва да си проверява обувките.

Тя измъкна пръсти от обувките, преди да стигнат до край. Наведе се, взе дясната и я изтърси. Нямаше нищо. Взе лявата и направи същото. От нея изпадна мъничко светещо създание, потанцува за миг на пода, като че напук, и след това изчезна в един от тъмните ъгли.

Маа Рамотсве тръгна по коридора. Когато стигна края, където той се превръщаше в дневна, от една врата се появи познатата й вече прислужница и я поздрави.

— Идвах да ви видя, маа — каза тя. — Храната е готова и скоро ще стане време за вечеря.

— Благодаря, маа. Бях заспала. Не се чувствах добре този следобед, въпреки че сега се пооправих. Не мисля, че мога да ям тази вечер, но бих помолила за чаша чай. Много съм жадна.

Ръката на прислужницата се стрелна към устата й:

— Ай-ай! Много лошо, маа! Всички тук се разболяха. Старата бе много зле през цялото време. Съпругът и жена му охкаха и се държаха за стомасите. Дори на момчето му стана зле, макар и не колкото на другите. Сигурно месото е било развалено.

Маа Рамотсве се втренчи в прислужницата.

— Всички ли?

— Да, всички. Мъжът крещеше, че ще отиде да хване оня касапин, дето му е продал месото. Беше бесен.

— А съпругата му? Тя как се чувства?

Прислужницата наведе глава. Състоянието на човешкия стомах бе интимен въпрос и тя се засрами да говори за това открито.

— Тя не можа да задържи нищо. Опита да пие вода — аз й занесох, — ама всичко отново излезе. Сега обаче стомахът й е празен и мисля, че е по-добре. Цял следобед им бях като бавачка. Тичах насам-натам. Даже надникнах в стаята ви да видя наред ли е всичко и ви видях да спите спокойно. Не знаех, че и на вас ви е било зле.