Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Мотламеди вдигна поглед от въпросника.

— Защо клатите глава, маа? — попита тя. — Да не би да съм написала нещо неправилно?

— Не, не сте — отвърна тя бързо. — Трябва да напишете истината. Това е всичко, което ме интересува.

Мотламеди се усмихна.

— Аз винаги говоря истината — каза тя. — Още от малка. Не мога да понасям хора, които лъжат.

— Така ли?

Тя приключи с въпросника и го подаде на маа Макутси.

— Надявам се, че не съм прекалила с обема — каза тя. — Знам, че вие, журналистите, сте много заети.

Маа Макутси пое листа и плъзна поглед по отговорите.

Въпрос 1: Африка има велика история, макар че много хора не обръщат внимание на това. Африка може да научи хората как да се грижат за другите. Има и други неща, на които Африка може да научи света.

Въпрос 2: Амбицията ми е да работя за благото на другите. Очаквам с нетърпение деня, когато ще мога да помагам на повече хора. Това е една от причините, поради които заслужавам да спечеля този конкурс — аз съм момиче, което обича да помага на хората. Не съм някоя егоистка.

Въпрос 3: По-добре е да си почтен човек. Честното момиче притежава вътрешна красота. Това е истината. Момичетата, които се тревожат за външността си, не са толкова щастливи, колкото момичетата, които мислят най-напред за другите. Аз съм от втория тип момичета и затова знам как стоят нещата.

Мотламеди наблюдаваше маа Макутси, докато тя четеше.

— Е, маа? — попита тя. — Бихте ли искали да ме питате нещо за това, което съм написала?

Маа Макутси сгъна листа и го пусна в чантата си.

— Не, благодаря ви, маа — отвърна тя. — Казахте ми всичко, което исках да знам. Няма нужда да ви задавам допълнителни въпроси.

Мотламеди изглеждаше обезпокоена.

— Ами снимка? — каза тя. — Ако вестникът иска да прати фотограф, мисля, че бих могла да разреша да бъда снимана. Ще бъда тук целия следобед.

Маа Макутси тръгна към вратата.

— Може би — каза тя, — не знам. Дадохте ми много добри отговори, които ще мога да използвам в материала си. Мисля, че вече ви познавам доста добре.

Мотламеди реши, че вече може да си позволи да бъде любезна.

— Радвам се, че се запознахме — каза тя. — Надявам се да се видим отново. Може би ще присъствате на конкурса… Бихте могли да вземете и фотограф.

— Може би — отвърна маа Макутси, докато излизаше.

Когато маа Макутси се появи, чиракът бъбреше с няколко момичета. Разправяше им нещо за коли и те слушаха с голям интерес. Маа Макутси не чу целия разказ, а само края:

— … най-малко осемдесет мили в час. И двигателят е много тих. Ако момче и момиче седят отзад и момчето иска да целуне момичето в тая кола, то трябва да е много тихо, защото иначе ще ги чуят отпред.

Студентките се изкикотиха.

— Не го слушайте, дами — каза маа Макутси. — На тоя младеж му е забранено да излиза с жени. Той вече си има жена и три деца и жена му страшно се ядосва, като чуе, че е говорил с момичета. Страшно.

Студентките се дръпнаха. Една от тях погледна помощника укорително.

— Ама това не е вярно — запротестира той. — Не съм женен.

— Всички мъже разправят така — каза една от студентките, вече явно сърдита. — Идвате тука да си говорите с момичета като нас, докато през цялото време си мислите за жените си. Що за държание е това?

— Много лошо — намеси се маа Макутси, докато отваряше вратата и се готвеше да се качи в колата. — Както и да е, време е да тръгваме. Този младеж трябва да ме закара на друго място.

— Внимавайте с него, маа — каза една от студентките. — Знаем ги ние момчетата като него.

Със стиснати устни чиракът запали колата и потегли.

— Не трябваше да говорите такива работи, маа. Направихте ме за смях.

Маа Макутси изпухтя.

— Ти сам се направи за смях. Защо винаги тичаш след момичетата? Защо все се опитваш да ги впечатлиш?

— Защото ми доставя удоволствие — каза чиракът отбранително. — Обичам да си говоря с момичета. Има толкова хубави момичета в Ботсуана и няма кой да говори с тях. Правя услуга на страната.

Маа Макутси го погледна пренебрежително. Макар че младежите работеха здраво под нейно ръководство и приемаха подобаващо предложенията й, те явно страдаха от хроническа слабост на характера — непоправимо женкарство. Можеше ли да се направи нещо по въпроса? Съмняваше се в това. Може би пък щеше да премине с времето, помисли си тя, и те щяха да станат по-сериозни. Или пък не. Хората не се променят особено. Маа Рамотсве й беше казала това веднъж и то бе заседнало в паметта й. Хората не се променят, но това не означава, че винаги ще си бъдат все същите. Това, което можеш да направиш, е да намериш добрата страна у всекиго и да се опиташ да я извадиш наяве. Тогава ще изглежда, сякаш са се променили, докато всъщност не са, но след това ще бъдат различни и по-добри. Това й бе казала маа Рамотсве — или поне нещо подобно. А ако имаше един човек в Ботсуана — един-единствен човек, — когото трябваше да слушаш много внимателно, то това бе маа Рамотсве.