Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Паркираха под едно дърво в района на университета, недалеч от голямо, боядисано в бяло здание, към което портиерът насочи маа Макутси, след като тя му показа адреса. Няколко студентки стояха и бъбреха под навеса, който хвърляше сянка над входа на триетажната сграда. След като остави чирака в микробуса, маа Макутси се отправи към тях и се представи.

— Търся Мотламеди Матлули — обяви тя. — Казаха ми, че живее тук.

Една от студентките се изкикоти.

— Да, тук живее — каза тя. — Но мисля, че би искала да живее на някое по-лъскаво място.

— Като например хотел „Сън“ — добави друга, което предизвика смях у останалите.

Маа Макутси се усмихна.

— Значи сигурно е много важна личност.

Това още повече развесели момичетата.

— Тя си мисли така — каза едната. — Само защото всички момчета тичат след нея, тя си въобразява, че Габороне е неин. Само да я видите!

— Бих искала да я видя — каза просто маа Макутси. — Затова съм тук.

— Ще я намерите пред огледалото — каза една от другите студентки. — На първия етаж, стая сто и четиринайсет.

Маа Макутси благодари на новите си източници на информация и се отправи по бетонното стълбище към първия етаж. Забеляза, че на стената на стълбището някой бе надраскал нещо не особено приятно за едно от момичетата. Някакъв студент явно е бил отблъснат и бе излял чувствата си в графити. Тя се подразни — обикновените хора в Ботсуана никога нямаше да имат шанса да получат такова образование, което се плащаше изцяло от правителството (всяка една пула и тебе) идваха оттам, а те само знаеха да драскат по стените. Пък и защо Мотламеди си губеше времето да се гласи и да участва в конкурси за красота, вместо да седи над книгите? Ако тя беше ректор на университета, щеше да обясни на хора като нея, че трябва да вземат решение. Не можеш да бъдеш и едното, и другото. Или ще работиш над ума си, или над прическата си. Не можеш да правиш и двете.

Тя откри номер 114 и силно почука на вратата. От стаята се чуваше радио и тя отново почука, този път още по-силно.

— Добре де — извика един глас отвътре, — сега идвам.

Вратата се отвори и Мотламеди Матлули застана пред нея. Първото, което порази маа Макутси у нея, бяха необикновено големите й очи. Те се открояваха на лицето и му придаваха излъчване на нежност и невинност, подобно на лицата на онези дребни нощни животни, които хората наричаха „бебета на храстите“.

Мотламеди огледа посетителката от глава до пети.

— Кажете, маа? — попита тя небрежно. — С какво мога да ви помогна?

Това бе доста грубо и маа Макутси усети обида. Ако това момиче имаше някакви маниери, то щеше да ме покани вътре, даде си сметка тя. Но то е твърде заето с огледалото, което, както предрекоха студентките долу, бе подпряно на бюрото й, обградено от кремове и лосиони.

— Аз съм журналистка — каза маа Макутси. — Пиша статия за финалистките на „Мис Красота и Почтеност“. Бих желала да ми отговорите на няколко въпроса.

Промяната в отношението на Мотламеди бе мигновена. Припряно и доста многословно тя покани маа Макутси вътре, махна някакви дрехи от един стол и й предложи да седне.

— Стаята ми рядко е толкова разхвърляна — засмя се, като сочеше купчините дрехи, разпръснати тук и там. — Тъкмо подреждах. Знаете как е.

Маа Макутси кимна. Тя извади въпросника от чантата си и го подаде на младата жена. Мотламеди го погледна на свой ред и се усмихна.

— Това са лесни въпроси — заяви тя. — Вече съм виждала подобни.

— Моля ви да отговорите на тях — каза маа Макутси. — След това бих искала да поговоря с вас накратко, преди да ви оставя да продължите с ученето.

При последните си думи тя огледа стаята — в нея, доколкото можеше да види, нямаше нито една книга.

Да — отвърна Мотламеди, заемайки се с формуляра, — ние, студентите, сме много заети с обучението си.

Докато тя попълваше отговорите, маа Макутси дискретно разглеждаше главата й. За нещастие, прическата, която финалистката бе избрала, не позволяваше да се разбере формата на черепа й. Дори самият Ломброзо би се затруднил да си състави мнение за тази личност, помисли си маа Макутси. Но това нямаше значение — всичко, което досега бе видяла у нея — от грубото й държание на вратата до почти презрителния поглед (който се промени в мига, в който маа Макутси съобщи, че е журналистка), — свидетелстваше, че тази жена няма да е добър избор за титлата „Мис Красота и Почтеност“. Наистина, едва ли щяха да я обвинят в кражба, но имаше и други начини, по които можеше да посрами начинанието на господин Пулани. Най-вероятен би бил скандал с някой женен мъж — момичета от този род не уважаваха брака и можеше да се очаква да преследват всеки, който би им помогнал в кариерата, без значение дали е женен, или не. Какъв пример би дало това на младежта на Ботсуана? — запита се маа Макутси. Самата мисъл за това я разгневи и тя се улови, че е почнала да клати неодобрително глава.