Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Те размениха поздрави и маа Рамотсве направи реверанс на възрастната дама. Това поласка домакинята, която реши, че има пред себе си жена, познаваща старите обичаи, не като дръзките модерни жени от Габороне, които си въобразяваха, че знаят всичко, и не зачитаха възрастните. Виж ги тях! Смятаха се за много умни, мислеха се за кой знае какви, вършеха работата на мъжете и се държаха като кучки. Тук обаче не търпяха такива неща — в тази къща все още зачитаха старите обичаи.

— Много мило да ме приемете у вас, маа. Вашият син също е много любезен човек.

Старата жена се усмихна.

— Но, маа, това е в реда на нещата. Съжалявам, че имате проблеми. Но всички проблеми, които изглеждат големи и преголеми в града, стават дребни, когато човек дойде на място като това. Какво има значение тук? Дъждът. Тревата за добитъка. Никое от нещата, които терзаят хората в градовете, не означава нещо, когато човек дойде тук. Ще видите.

— Това е едно хубаво място — каза маа Рамотсве. — Много е спокойно.

Старата жена погледна замислено.

— Да, спокойно е. Винаги е било спокойно и не бих искала това да се промени. — Тя наля чаша вода и я подаде на маа Рамотсве. — Пийнете, маа. Сигурно сте много жадна след пътуването.

Маа Рамотсве пое чашата, благодари и я поднесе към устните си. Докато правеше това, старата жена я наблюдаваше съсредоточено.

— Откъде сте, маа? — попита тя. — Винаги ли сте живели в Габороне?

Въпросът не изненада маа Рамотсве. Това беше учтив начин да се разбере към кои принадлежеше. В Ботсуана имаше осем големи племена — и още няколко по-малки — и макар че младите не мислеха, че тези неща са важни, за по-старото поколение те означаваха много. За жената пред нея, която имаше високо положение в племенната йерархия, бе съвсем естествено да се интересува от тези неща.

— Аз съм от Мочуди — каза тя. — Там съм родена.

Старата жена видимо си отдъхна.

— О, значи сте кгатла, като нас. В кой двор живяхте там?

Докато маа Рамотсве обясняваше произхода си, старата жена кимаше. Да, познавала този вожд и братовчед му, който се оженил за сестрата на братовата си жена. Да, май била срещала Обед Рамотсве преди много време; после, ровейки из паметта си, тя внезапно попита:

— Майка ви е покойница, нали? Жената, която бе прегазена от влак, докато детето й беше още бебе.

Маа Рамотсве остана леко изненадана, но не, а изумена, че тя знаеше това. Съществуваха хора, които си поставяха за цел да помнят историята на общността и явно тя беше от тях. В днешно време май ги наричаха пазители на устната памет, но всъщност това бяха стари жени, които помнеха нещата, които ги интересуваха най-много — сватбите, смъртните случаи, ражданията. Старите мъже пък знаеха всичко за добитъка.

Докато разговаряха, старата жена постепенно и умело измъкваше от маа Рамотсве историята на живота й. Тя й разказа за Ноте Мокоти и възрастната жена поклати глава в знак на съчувствие, но каза, че има много такива мъже и че жените трябва да внимават.

— Мъжът ми бе избран от семейството ми — обясни тя. — Те започнаха сватосването, макар че нямаше да настояват, ако бях казала, че не го харесвам. Но те направиха избора и знаеха какъв мъж ще бъде добър за мен. И се оказаха прави. Имам чудесен съпруг, когото успях да даря с трима сина. Единият се интересува от броенето на добитък, което му е хоби — той е много умен по свой начин. Другия го познавате, маа, той е на висок пост в правителството; има още един, който живее тук. Той е много добър стопанин и печели награди с биковете си. Всички са чудесни мъже. Гордея се с тях.

— А бяхте ли щастлива, маа? — попита маа Рамотсве. — Бихте ли си сменили живота, ако някой дойде и каже: ето лекарство, с което можеш да си смениш живота. Бихте ли го направили?

— Никога — каза старата жена. — Никога. Никога. Бог ми даде всичко, което човек може да иска. Добър съпруг. Трима здрави синове. Здрави крака, които дори и днес ме носят по десетина километра. А погледнете тук: всичките ми зъби още са на мястото си. На седемдесет и шест години съм и нямам паднал зъб. Същото е и при съпруга ми. Ще имаме зъби, докато станем на по сто години. А може би и след това.

— Вие сте късметлийка — каза маа Рамотсве. — Във всичко ви е провървяло.

— Почти във всичко — отговори старата жена.

Маа Рамотсве почака. Щеше ли тя да добави нещо? Може би щеше да сподели нещо, което е видяла да прави снаха й. Може би я беше забелязала как приготвя отровата или пък просто бе дочула нещо? Всичко, което старата каза обаче, беше: