Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Щом я видя да влиза, господин Пулани веднага стана и любезно поздрави. Те се здрависаха и маа Макутси заобиколи бюрото, за да седне на стола на маа Рамотсве.

— Радвам се, че ще можете да ме приемете без предварителна уговорка, маа Рамотсве — каза господин Пулани, като извади сребърна табакера от горното си джобче.

— Аз не съм маа Рамотсве, раа — отвърна тя, като отказа предложената й цигара. — Аз съм заместник-управителката на агенцията. — Тя направи пауза. Това последното не беше съвсем вярно, всъщност изобщо не беше вярно. Но тя наистина я управляваше в отсъствието на маа Рамотсве — значи, твърдението бе донякъде оправдано.

— Значи така… — каза господин Пулани, докато палеше цигарата си с голяма позлатена запалка. — Но аз бих искал да говоря лично с маа Рамотсве, ако е възможно.

Облак дим достигна маа Макутси и тя се дръпна назад.

— Съжалявам — каза тя. — В следващите няколко дни това не е възможно. Маа Рамотсве разследва много важен случай извън страната. — Тя отново спря. Беше преувеличила толкова лесно, без да се замисли нито за миг. Звучеше много по-сериозно маа Рамотсве да е в чужбина — това придаваше международен авторитет на агенцията, — но въпреки това не биваше да го казва.

— Разбирам — каза господин Пулани. В такъв случай, маа, налага се да говоря с вас.

— Слушам ви, раа.

Господин Пулани се облегна на стола.

— Въпросът е много спешен. Ще можете ли да го проучите още днес?

Маа Макутси успя да поеме дълбоко въздух, преди да бъде обвита от следващия облак дим.

— На ваше разположение сме — каза тя. — Естествено, спешните разследвания са по-скъпи, раа, сигурно разбирате това.

Той пренебрегна предупреждението.

— Цената не е проблем. На карта е заложено бъдещето на конкурса „Мис Красота и Почтеност“.

Той направи пауза, за да се почувства сериозността на думите му. Маа Макутси реши, че е длъжна да не го разочарова:

— О, това наистина е много сериозен въпрос.

Господин Пулани кимна.

— Така е, маа. И разполагаме с три дни, за да решим проблема. Само с три дни.

— Разкажете ми за това, раа. Готова съм да ви изслушам.

— Въпросът има интересна предистория, маа — започна да обяснява господин Пулани. — Тя започва преди много, много време. Всъщност началото й е в Райската градина, когато Господ сътворил Адам и Ева. Помните, че Ева съблазнява Адам с красотата си. И оттогава всички жени продължават да бъдат красиви в очите на мъжете и до днес.

Мъжете на Ботсуана също харесват хубавите жени. Те винаги се заглеждат по тях, дори когато остареят, и вечно обсъждат коя жена е красива, а коя е по-красива от нея и т.н., и т.н.

— По същия начин обсъждат и добитъка — прекъсна го маа Макутси. — Приказват коя крава е добра, а коя — не толкова. Добитък, жени — за мъжете е все едно.

Господин Пулани й хвърли кос поглед.

— Може би. Сигурно на нещата може да се погледне и по този начин. Вероятно. — Той направи кратка пауза, преди да продължи. — Както и да е, тъкмо този интерес на мъжете към хубавите жени прави конкурсите за красота толкова популярни тук, в Ботсуана. Харесва ни да откриваме най-красивите жени на страната и да им даваме титли и награди. За мъжете това е много значим начин на развлечение. Аз съм един такъв мъж, маа. Не съм спирал да се занимавам с подобни състезания през последните петнайсет години. Вероятно съм ключовата фигура във всичко, свързано с красотата, при тези конкурси.

— Виждала съм снимката ви във вестниците, раа — каза маа Макутси. — Виждала съм ви как раздавате награди.

Господин Пулани кимна.

— Преди пет години започнах да организирам конкурс „Мис Блясък“ на Ботсуана и сега той е номер едно. Момичето, която печели състезанието, винаги стига до конкурса „Мис Ботсуана“, а понякога и до конкурса „Мис Вселена“. Пращали сме момичета в Ню Йорк и Палм Спрингс и те са получавали високи оценки за красотата си. Някои твърдят, че те са най-добрата ни стока за износ след диамантите.

— И след добитъка — добави маа Макутси.

— Да, и след добитъка — съгласи се господин Пулани. — Но има хора, които постоянно ни критикуват. Пишат по вестниците, че е неправилно да поощряваме жените да се издокарват и да дефилират пред много мъже. Разправят, че това насаждало неправилна представа за истинските ценности. Пфу! Истински ценности! Хората, които пишат подобни писма, просто завиждат. Завиждат на красотата на тези момичета. Знаят, че никога няма да могат да се явят на такова състезание. Затова само се оплакват и злорадстват, ако нещо в конкурсите за красота се провали. Между другото, те забравят, че на тези конкурси се събират много пари за благотворителност. Миналата година, маа, събрахме пет хиляди пули за болницата, двайсет хиляди пули — цели двайсет хиляди, маа! — за борба с последствията от сушата и почти осем хиляди за стипендии за медицински сестри. Това са големи суми, маа. А колко са събрали нашите критици? Мога да ви кажа веднага: нищо. Но трябва да внимаваме. Получаваме много пари от спонсори и ако те се оттеглят, ще загазим. И ако с някой конкурс нещо се провали, спонсорите могат да кажат, че повече не искат да имат нищо общо с нас. Те са ни заявили, че не искат да бъдат обект на лоша реклама. Заявили са ни, че плащат за добра реклама, не за лоша.