Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

В девет часа маа Макутси направи чаша ройбос за маа Рамотсве и чаша обикновен чай за себе си. Беше се опитала да свикне с ройбоса, който от лоялност пиеше през първите няколко месеца след назначаването си, но накрая призна, че не го харесва. Оттогава се слагаха два чайника — един за нея и един за маа Рамотсве.

— Твърде е силен — каза тя. — Освен това ми мирише на плъхове.

— Изобщо не мирише на плъхове — възрази маа Рамотсве. — Той е за хора, които наистина разбират от чай. Обикновеният чай е за всички.

Най–често спираха работа, когато дойдеше време да се сервира чаят. По традиция това бе почивка за размяна на клюки, а не за обсъждане на сериозни теми. Маа Макутси се осведоми за господин Дж. Л. Б. Матекони и изслуша краткия разказ на маа Рамотсве за незадоволителната среща с него.

— Като че ли не го интересува нищо — разказа тя. — Дори да му бях казала, че къщата му гори, едва ли щеше да се разтревожи особено. Беше много странен.

— Виждала съм хора като него — каза маа Макутси. — Една моя братовчедка я изпратиха в болница в Лобатсе. Ходих да я видя там. Имаше много хора, които просто си седяха и зяпаха слънцето. Имаше и такива, дето крещяха на посетителите някакви странни неща, съвсем неразбираеми. Маа Рамотсве се намръщи.

— Това място е лудница — каза тя, а господин Дж. Л. Б. Матекони не е полудял.

— Разбира се, че не е — побърза да отвърне маа Макутси.

— Той няма да полудее. Разбира се, че няма.

Маа Рамотсве отпи от чая.

— Но все пак трябва да го заведа на лекар — каза тя. — Разбрах, че това състояние се лекува. Нарича се депресия. Лекуват го с хапчета.

— Това е хубаво — каза маа Макутси. — Той ще се оправи. Сигурна съм.

Маа Рамотсве подаде чашата си на маа Макутси да я допълни.

— А какво става с твоето семейство в Бобононг? — запита тя. — Добре ли са всички?

Маа Макутси наля силния чай в чашата.

— Всички са много добре, маа, благодаря, че питате. Маа Рамотсве въздъхна:

— Мисля, че в Бобононг се живее по-лесно, отколкото в Габороне. Тук непрекъснато има някакви проблеми, а в Бобононг — какво? Там няма нищо, само камънаци. — Тя спря.

— Разбира се, това си е едно много хубаво място; да, Бобононг е много хубаво място.

Маа Макутси се засмя.

— Няма нужда да се мъчите да бъдете любезна, като става дума за Бобононг — каза тя. — Това само ме развеселява. Не за всички е добро място. Аз не бих искала да се върна там, след като съм видяла какво е да живееш в Габороне.

— Щеше да си прахосаш способностите на север — каза маа Рамотсве. — Каква е ползата да имаш диплома от Ботсуанския колеж за секретарки, ако живееш в място като Бобононг? Там тая диплома става само за храна на мравките.

Маа Макутси хвърли поглед към стената, където в рамка висеше нейната диплома от Ботсуанския колеж за секретарки.

— Да не забравим да я вземем, като тръгнем да се пренасяме в новия офис — каза тя. — Не искам да я изгубя.

— Естествено — отговори маа Рамотсве, която нямаше дипломи. — Тази диплома е много важна за клиентите. Създава доверие към агенцията.

— Благодаря — каза маа Макутси.

Почивката за чай свърши, така че маа Макутси отиде да измие чашите на чешмата на гърба на сградата, и точно когато се връщаше, пристигна клиентът. Това беше първият клиент за повече от седмица и нито една от тях не беше подготвена да види високия, добре сложен мъж, който почука на вратата по всички правила на етикета в Ботсуана и възпитано зачака да го поканят. Не бяха подготвени и за факта, че колата, която го бе докарала дотук, заедно с добре облечения правителствен шофьор, бе истински мерцедес.

— Знаете ли кой съм, маа? — попита той маа Рамотсве, докато по нейна покана се настаняваше на стола пред бюрото.

— Разбира се, че зная, раа — отвърна тя любезно. — Вие сте от правителството. Виждала съм ви много пъти във вестниците.

Човекът от правителството направи нетърпелив жест с ръка.

— Да, разбира се, така е. Но знаете ли кой съм извън правителството?

Маа Макутси се покашля леко и човекът от правителството се обърна към нея.

— Това е моята помощничка — поясни маа Рамотсве. — Тя знае много.

— Вие сте също така роднина на един от вождовете — каза маа Макутси. — Баща ви произхожда от това племе. Знам го, тъй като съм родом от същия район.

Човекът от правителството се усмихна:

— Вярно, така е.

— А жена ви — продължи маа Рамотсве — е роднина на краля на Лесото, нали? Виждала съм и нейна снимка.

Човекът от правителството подсвирна.