Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Виж ти! Виждам, че съм дошъл на правилното място. Вие, изглежда, знаете всичко.

Маа Рамотсве кимна към маа Макутси и се усмихна.

— Работата ни е да знаем разни неща каза тя. На кого му трябва частен детектив, който нищо не знае? Ние боравим с информация. Това ни е работата. Както вашата работа е да давате заповеди на държавните служители.

— Аз не просто давам заповеди — каза недоволно човекът от правителството. — Аз трябва да изработвам политиката. Трябва да вземам решения.

— Разбира се — побърза да отговори маа Рамотсве. — Сигурно е много важна работа човек да е в правителството.

Човекът от правителството кимна.

— Не е лесно — каза той. — И става още по-трудно, ако има нещо, което те тревожи. Всяка нощ се будя към два-три часа и тревогата ме кара да се изправям в леглото. След това не успявам да заспя и когато на сутринта трябва да вземам решения, главата ми е мътна и не мога да мисля. Така става, когато се тревожиш за нещо.

Маа Рамотсве знаеше, че вече се доближават до причината за консултацията. Така бе по-лесно да се стигне до същността — като оставиш клиента да подходи със заобикалки към въпроса, вместо да започнеш да го разпитваш веднага. Когато към нещата се пристъпваше по този начин, клиентът не се чувстваше притиснат.

— Ние можем да облекчим тези тревоги — каза тя. — Понякога дори можем да направим така, че да изчезнат.

— И аз така чух — каза човекът от правителството. — Хората разправят, че сте жена, която прави чудеса. Така поне чух.

— Много сте любезен, раа. — Тя направи пауза, докато прехвърляше в ума си различни варианти. Вероятно беше изневяра — най-често срещаният проблем при клиентите особено когато, както в случая с човека от правителството, те бяха доста заети в работата и тя ги откъсваше от семейството им за дълги периоди от време. Или пък беше нещо, свързано с политика — това щеше да е нова област за нея. Тя не знаеше нищо за това, как действаха политическите партии, освен че там се плетяха много интриги. Беше чела за американските президенти и неприятностите, които им създаваха един или друг скандал — неприятности с жени, с взломаджии и какво ли още не. Възможно ли беше нещо подобно да се случва в Ботсуана? Едва ли, а ако все пак се случваше, тя предпочиташе да не се забърква в него. Не можеше да си представи как се крие по ъглите по тайна доба, за да се срещне с някой източник на информация, или как си шепне с журналисти в някой бар. От друга страна, маа Макутси би оценила една такава възможност…

Човекът от правителството вдигна ръка, сякаш да въдвори мълчание. Беше господарски жест, но той все пак произхождаше от високопоставен род и там тези неща сигурно бяха съвсем естествени.

— Приемам, че мога да говоря напълно свободно — каза той, като погледна бегло маа Макутси.

— Помощничката ми е много дискретна — увери го маа Рамотсве. — Можете да й имате доверие.

Човекът от правителството присви очи.

— Дано — каза той. — Знам ги аз жените. Обичат да приказват.

Очите на маа Рамотсве се отвориха широко от възмущение.

— Мога да ви уверя, раа — поде тя със стоманени нотки в гласа, — че „Дамска детективска агенция №1“ се ръководи от най-строги правила по отношение на дискретността. Възможно най-строги. И това важи не само за мен, но и за тази дама — маа Макутси. Ако се съмнявате в това, по-добре потърсете други детективи. Няма да имаме нищо против. Тя направи пауза. И още нещо, раа. В тази страна наистина се приказва много, но по мое мнение с това се занимават най-вече мъжете. Жените обикновено имат твърде много работа, за да приказват.

Тя скръсти ръце на бюрото. Ето че го каза най-после, така че нямаше да се изненада, ако човекът от правителството станеше и си излезеше. Човек на неговия пост не е свикнал да му говорят така и той едва ли щеше да го изтърпи.

За миг човекът от правителството не каза нищо, а просто гледаше маа Рамотсве.

— Така значи — рече той накрая. — Така значи. Вие сте съвсем права. Съжалявам, задето предположих, че няма да можете да пазите тайна. — След това, обръщайки се към маа Макутси, той добави: — Съжалявам, че предположих за вас такова нещо, маа. Не беше хубаво от моя страна.

Маа Рамотсве почувства как напрежението спада.

— Добре — каза тя. — А сега защо не ни разкажете за тези ваши тревоги? Помощничката ми ще сложи чайника. Ройбос ли ще пиете, или обикновен чай?

— Ройбос — отговори човекът от правителството. — Струва ми се подходящ при тревоги.