Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Вместо да си отиде вкъщи, тя зави наляво по „Куду роуд“, мина покрай редицата апартаменти и се насочи към къщата на „Оди уей“, където живееше приятелят й д-р Мофат. Д-р Мофат, който преди ръководеше болницата в Мочуди, се беше грижил за баща й и винаги бе готов да я изслуша, когато имаше проблеми. Той беше първият, с когото тя сподели за Ноте, и още тогава й каза — възможно най-деликатно, — че съдейки по собствения му опит, такива мъже не се променят.

— Не бива да очакваш от него да стане друг човек — рече той. — Хората рядко се променят.

Разбира се, той беше зает човек и тя не искаше да му губи времето, затова реши, че само ще погледне дали е вкъщи и ще го попита дали би могъл да хвърли светлина върху поведението на господин Дж. Л. Б. Матекони. Може би върлуваше някаква зараза, която правеше хората изморени и равнодушни. Ако беше така, колко ли се очакваше да продължи това състояние?

Д-р Мофат тъкмо се беше прибрал. Той посрещна маа Рамотсве на вратата и я въведе в кабинета си.

— Безпокоя се за господин Дж. Л. Б. Матекони — обясни тя. — Нека ти разкажа за него.

Той я слуша няколко минути и после я прекъсна.

— Мисля, че знам какво му е — каза той. — Има една болест, казва се депресия. Това си е болест като всяка болест и се среща доста често. По думите ти съдя, че господин Дж. Л. Б. Матекони е изпаднал в депресия.

— Това лекува ли се?

— Обикновено доста лесно — отговори д-р Мофат. — Разбира се, ако наистина става дума за депресия. Ако е така, вече разполагаме с доста добри антидепресанти. Ако всичко мине успешно, както по всяка вероятност ще стане, той ще се почувства значително по-добре в рамките на около три седмици, а може би даже и по-скоро. Трябва време, за да подействат таблетките.

— Ще му кажа веднага да дойде при теб — каза маа Рамотсве.

Д-р Мофат не изглеждаше убеден, че това ще се получи.

— Понякога хората смятат, че им няма нищо — каза той. — Той може да не дойде. Лесно е аз да ти кажа какъв според мен е проблемът, но той е този, който трябва да поиска да се лекува.

— О, аз ще ти го доведа — каза маа Рамотсве. — Разчитай на това. Ще се погрижа да поиска да се лекува.

Докторът се усмихна:

— Внимавай, маа Рамотсве, това може да се окаже не чак толкова лесно.

На следващата сутрин маа Рамотсве пристигна в „Дамска детективска агенция №1“ още преди маа Макутси. Това беше необичайно — обикновено маа Макутси идваше първа, отваряше пощата и дори запарваше чая, преди маа Рамотсве да пристигне с белия си микробус. Но ето че се очертаваше труден ден и тя искаше да направи списък на нещата, които трябва да се свършат.

— Доста сте подранили, маа — забеляза маа Макутси. — Нещо не е наред ли?

Маа Рамотсве се замисли за миг. В известен смисъл нищо не беше наред, но не й се искаше да обезсърчава маа Макутси, затова си придаде бодро изражение.

— Не, всичко е наред — каза тя. — Но трябва да започнем да се готвим за пренасянето. Освен това ще трябва да отидеш да въведеш ред в сервиза. Господин Дж. Л. Б. Матекони не се чувства много добре и може да замине за малко. Това означава, че ще бъдеш не само помощник-управител, но и изпълняваща длъжността управител. Всъщност това е новата ти длъжност, влиза в сила от тази сутрин.

Маа Макутси засия от радост.

— Ще се постарая максимално като изпълняваща длъжността управител — каза тя. — Обещавам, че няма да ви разочаровам.

— Разбира се, че няма — каза маа Рамотсве. — Знам, че работиш отлично.

Следващият час премина в приятно и за двете мълчание. Маа Рамотсве нахвърли списъка със задачите за вършене, после задраска едни от тях и добави други. Ранната утрин бе най-доброто време да се върши работа, особено през сухия сезон. През горещите месеци, преди да настъпи сезонът на дъждовете, с напредването на деня температурата се покачваше и накрая небето се нажежаваше до бяло. В хладните утрини, когато слънцето едва сгряваше кожата и въздухът още беше свеж, всяка задача изглеждаше решима; по-късно, щом жегата достигнеше зенита си, и тялото, и умът ставаха лениви. Сутрин беше лесно да се мисли — да се съставят списъци със задачи, — но следобед човек можеше да мисли само за това, кога ще свърши денят и вечерта ще донесе облекчение. Според маа Рамотсве това беше единственият недостатък на Ботсуана. Тя знаеше, че това бе идеалната страна — цяла Ботсуана го знаеше, — но щеше да е още по-идеална, ако температурите през трите най-горещи месеца можеха да бъдат малко по-ниски.