Амели Нотомб - Зимно пътуване

Почувствах, че ме отблъсква. Къде ли бях сбъркал? На помощ ми се притече Алиенор, която с очарован вид ми подаде книгата. Бе написала: „За господина, целувки, Алиенор“.

— Тя ви харесва — отбеляза Астролаб разнежено.

Явно отново се издигах в очите й. За да не развалям постигнатото, веднага си тръгнах. От благодарност реших да прочета много внимателно книгите на тази писателка.

Разбира се, че се каня да взривя самолета единствено заради Астролаб. Тази идея би я ужасила. Така да е — има жени, които човек обича въпреки волята им, и дела, които извършва въпреки волята си.

Но би било прекалено да се каже, че ако чувствата ми бяха срещнали разбиране, нямаше да се превърна в начинаещ highjacker 5. Първо, защото не знам какво означава да отговорят на чувствата ти. Кога една любов може да бъде смятана за успешна? После, дори и със сигурност да бях успял в любовта, не гарантирам, че нямаше все пак да посветя тази неделя на разрушителната си акция.

Когато Астролаб разбере какво съм направил, тя ще ме презре, ще ме намрази, ще прокълне мига, в който сме се срещнали, ще скъса писмата ми или, още по-лошо, ще ги занесе в полицията… Несъмнено ще занимавам мислите й повече от всеки друг, което никак не е зле.

Нямам представа как изглежда любовният успех, но знам, че няма любовен неуспех. Тези две думи си противоречат. Да изпиташ любов вече е такъв триумф, че се питам нужно ли е нещо повече.

Макар и да не бях диагностициран като анорексик, на 16 години напълно загубих апетита си. За два месеца свалих двайсет килограма. Видът на момче, високо един и седемдесет и пет и тежащо четирийсет килограма, е отблъскващ. Това продължи половин година. После започнах отново да се храня. Феноменът е интересен с това, че ми разкри чудото на човешките способности, от които преди това бях лишен. Например способността да се оставиш някой да те обсеби напълно.

Благодарение на тези шест месеца пълна безчувственост към околния свят, прозрях, че самото изживяване на любовното чувство е благодат, върховно състояние, което анулира всякаква друга реалност.

Поръчката ми ме чакаше при книжаря. Отнесох книгите на Алиенор вкъщи и ги четох до разпад на зрителните ми органи. Не е проста работа да четеш някой автор с намерението да спечелиш обкръжението му. След това написах на госпожица Малез такова писмо, че тя задължително да го сподели със своята закрилница. В долния край на листа оставих координатите си и чудото се случи — Астролаб ми се обади.

— Какво писмо! — възкликна тя.

— То е просто израз на възхищението ми.

— Алиенор ме помоли да й го прочета на глас, защото не вярваше на очите си.

— По същата причина бих искал да ми прочетете на глас книгите й.

Чух усмивката й на другия край на жицата.

— Дали EDF ще позволи да ви поканим на чай у нас, без отоплението да има нещо общо с това?

В събота следобед в 17 часа се озовах в дома им. Да пия чай с дамата на моето сърце и с една ненормална писателка се оказа сложно изживяване.

В апартамента беше все така студено.

— Вие не използвате моя радиатор — установих аз.

— Можете да ни издадете на EDF. Не ви предлагам да свалите палтото си. Доверете се на нашия опит и запазете топлината, която сам сте произвели.

Бях занесъл кутия с целувки „Ладюре“. При поднасянето на чая Астролаб ми предложи да взема една целувка. Със заповеден тон.

— Сега или никога — настоя тя.

Всичко се изясни, когато кутията „Ладюре“ попадна в ръцете на Алиенор. След като погрухтя възторжено известно време, тя започна да поглъща целувките една след друга. Бях подбрал двайсетина различни вида — при всеки нов вкус Алиенор надаваше рев, хващаше ръката на Астролаб, за да привлече вниманието й, и отваряше широко уста, за да й покаже цвета на целувката, виновна за транса й.

— Трябваше да взема кутия с трийсет парчета — отбелязах.

— Трийсет или четирийсет, все едно — всичко щеше да изяде. Нали, Алиенор?

Писателката възторжено се съгласи. Когато приключи с яденето, тя хвърли възхитен поглед на празната зелена кутия. Очевидно моите въпроси за книгите й не достигаха до нея.

— Алиенор не отговаря на въпроси за творчеството си — каза Астролаб. — Тя не разбира защо един текст трябва да бъде обясняван.

— Права е.

Малко се притеснявах да говоря за нея в трето лице, след като беше в стаята, но всъщност присъствието й беше относително. Тя не ни слушаше.

— Тя наистина ли прочете писмото ми? — попитах.

— Разбира се. Не се безпокойте, Алиенор усеща комплиментите. Веднъж, докато хвалех един неин текст, тя затвори очи. Попитах я: „Какво означава тази реакция?“, а тя отговори: „Сгушвам се в думите ти.“