Амели Нотомб - Зимно пътуване

Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причина за това — летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообразни и далечни, безмитните магазини предлагат повече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.

Не е въпросът в това, че трябва да им се плаща — човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям — да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен човек.

Днес смятам особено често да посещавам тоалетните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми.

Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши велики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.

Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора — толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.

Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.

Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсетата си година успявах да избегна срамното изкушение на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат заедно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.

Бипкането при проверката за първи път ме разсмя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подозрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно купих нужния материал в един от безмитните магазини.

В момента е 9,30. Пред себе си имам четири часа, за да задоволя странната потребност от написването на нещо, което никога няма да бъде прочетено. Казват, че пред очите на умиращия за секунда преминава целият му живот. Като на филм. Скоро ще разбера дали е вярно. За нищо на света не бих искал да пропусна този best of на моята житейска история. Може би пиша, за да подготвя работата на монтажиста, който ще подбира кадрите, за да подчертая най-хубавите моменти и да му предложа да зареже онези, които са били без значение за мен.

А може би пиша, защото се страхувам, че такъв филм няма. Не е изключено това да е измислица и всъщност да си умираме глупаво, без да виждаме каквото и да е. Би ме огорчило да изчезна, без да изживея транса на равносметката. Предвидливо ще се опитам да си направя този клип в писмена форма.

Това ме подсеща за моята четиринайсетгодишна племенница Алисия, която седи и гледа MTV, откакто се е родила. Казах й, че като заумира, ще види видеоклип, който ще започне с Take That и ще завърши с Coldplay . Тя се усмихна, а майка й ме попита защо съм така агресивен с детето. Ако това е агресия, какво ли би казала сестра ми за моята роля в експлозията на Боинг 747?

Мисля по въпроса, разбира се. Атентатите се правят главно, за да се говори за тях в тези планетарни клюкарници медиите. Самолет се взривява не заради едното удоволствие, а за да попаднеш на първа страница на вестниците. Ако медиите изчезнат, терористите ще се окажат безработни. Но това няма скоро да се случи.

Мисля, че към 14 часа, хайде да е в 14,30, като се имат предвид вечните закъснения, славата ми ще е в ръцете на CNN, агенция Франс прес и т.н. Като си представя само лицето на снаха ми, докато гледа новините в 20 часа… „Казах ти, че брат ти е ненормален!“ Това ме изпълва с гордост. Благодарение на мен Алисия за първи път в живота си няма да гледа MTV, а някой друг канал. Едва ли ще е доволна.

Уместно е отсега да се насладя на предизвиканото от мен негодувание, тъй като после няма да ме има. Чрез писането човек може предварително да се порадва на бъдещата си репутация на покойник.