Амели Нотомб - Зимно пътуване

Списъкът на жертвите не съществува в писмен вид и не знаем със сигурност кой е в него, както и дали самите ние фигурираме там. Но не можем да се съмняваме в съществуването на бойното поле. На четирийсет години оцелелите са толкова малобройни, че ни обзема дълбока скръб. На четирийсет години неизбежно сме в траур.

Не смятам, че посредствеността ме е унищожила. Винаги съм бил нащрек в това отношение и съм се ослушвал за тревожни сигнали. Най-сигурният от тях е следният: докато не започнем да изпитваме радост от чуждия провал, все още можем да се гледаме в огледалото, без да изпитваме срам. Насладата от нечия посредственост е върхът на посредствеността.

Съхранил съм способността си да страдам за упадъка на моите познати. Наскоро срещнах Лаура, която ми беше чудесна приятелка по време на следването. Попитах я дали знае нещо за Виолет — красавицата на випуска. Тя тържествуващо ми каза, че Виолет е наддала трийсет килограма и е по-сбръчкана от злата фея Карабос. Радостта й ме смрази. Окончателно ме разочарова, когато се възмути, че съжалявам за пропадналата кариера на Стив Караван.

— Защо го упрекваш?

— Не го упреквам. Просто е жалко, че заряза музиката. Беше толкова талантлив.

— Това, че се взимаш за гений, не ти помага да си плащаш сметките.

Още по-грозна от самата фраза беше злобата, която струеше от нея.

— Значи според теб Стив си е въобразявал, че е гений? Никога ли не ти е хрумвало, че може наистина да е бил?

— Е, имаше някакъв дребен талант, като всеки от нас.

Нямаше смисъл да продължавам. И без това трудно се издържа на тирадите на добромислещите, а когато доловим огромната омраза, която се крие зад тях, нещата стават непоносими.

Омраза — това е думата. Вследствие на намесата ми след няколко часа моят самолет ще избухне. Въпреки предпазните мерки ще има поне сто убити. Невинни жертви, казвам го без ирония. Кой съм аз, че да укорявам другите за омразата, която изпитват?

Имам нужда да напиша, по-скоро за себе си, че не съм терорист. Терористът действа в името на някакво свое искане. Аз нямам такова. Доволен съм, че се различавам от онази сган, която измисля разни оправдания за омразата си.

Мразя омразата, но въпреки това я изпитвам. Позната ми е нейната отрова, която заразява кръвта с едно-единствено ухапване и разяжда плътта до кокал. Това, което се каня да направя, е израз на чиста омраза. Ако бях терорист, щях да надяна на омразата си политическа, националистическа или религиозна маска. Аз обаче съм честно чудовище и не се опитвам да пришия към отвращението си кауза, цел или благородни помисли. Самата мисъл за разрушение в името на идеал ми е противна.

От Троя насам никой не си прави илюзии — убиваме, за да убиваме, подпалваме, за да подпалваме и после лесно намираме начин да обосновем действията си. Това не е опит за оправдание, защото никой няма да прочете писанията ми. Просто искам да си изясня нещата. Макар и преднамерено, престъплението, което ще извърша, е напълно импулсивно. Достатъчно ми беше да съхраня непокътнат порива на моята омраза, да не я оставя да се слегне, да стане блудкава и мудна.

След неизбежната ми смърт ще ме смятат за такъв, какъвто не съм, но не ми пука, че ще остана неразбран от хора, които презирам. Злото си има своята суета, която ме кара да мисля, че след въздушната катастрофа ще ме наричат мерзавец, боклук или луд, но не и терорист.

Не става дума и за това да придам някакъв смисъл на живота си — той си има такъв. Винаги съм се изумявал, че има толкова много хора, които страдат заради това, че животът им нямал смисъл. Те ми приличат на онези глезли, които, застанали пред препълнените си гардероби, се оплакват, че нямат какво да облекат. Самият факт, че живееш, носи смисъл. Да живееш точно на тази планета, добавя още смисъл. Да живееш сред хората, също добавя смисъл и т.н. Несериозно е да се твърди, че животът е безсмислен. В моя случай може да се каже, че до този момент животът ми нямаше цел. И ми беше добре. Беше един непреходен живот. Живеех си идеално и можех да карам така в пълно доволство. Но се намеси съдбата.

Съдбата живееше в един тавански апартамент. От петнайсет години насам работата ми се състои в това да предлагам отоплителни системи на новодомци. В зависимост от инсталацията — за да не кажа от мизерните условия — ги ориентирам към EDF 3или GDF 4, за чийто служител минавам. Изчислявам и отпускам кредити, ако попадна на социални случаи, които не могат да бъдат определени като крайно нуждаещи се. Работя в Париж и знам какво са способни да понесат хората, за да живеят в този град.