Амели Нотомб - Зимно пътуване

С остатък от благоприличие някои ме уверяват, че лошото състояние на жилището им е временно. „Току-що се нанесохме, нали разбирате…“ Съгласявам се, но знам, че в повечето случаи няма да настъпи никакво подобрение. Единствената промяна се състои в натрупването на нови проблеми, които се наслагват върху първоначалната мизерия.

Официалната версия е, че обичам професията си, защото ми позволява да срещам удивителни хора. Вярно е. Но по-точно ще бъде да кажа, че тази длъжност подхранва природното ми любопитство. Харесва ми да разкривам истината за местоживеенето, ужасяващите бордеи, с които хората неизбежно се примиряват.

В любопитството ми няма никакво сеирджийство. И на мен не ми е радостно, като видя бедната си стая. Просто поставям пръст в раната на една несподелена тайна — човешкият вид живее в условия, не по-добри от тези на плъховете. Съществата в рекламите и филмите се придвижват из разкошни палати и изискани будоари. За петнайсет години практика не съм виждал някой да обитава подобни райски кътчета.

В един декемврийски ден имах среща с новопристигнала жителка на квартала Монторгьой. От регистъра беше видно, че е писателка. Развълнувах се — не си спомнях някога да съм посещавал човек с такава професия.

За моя голяма изненада бях посрещнат не от една, а от две жени. Първата беше леко ненормална и не мърдаше от канапето, откъдето ме поздрави с носов звук. Другата, очарователна и жизнена, ме покани да вляза. Изисканите й маниери контрастираха със състоянието на жилището. Таванският апартамент въобще нямаше отопление.

— Как живеете тук? — попитах, ужасен от смразяващия студ.

— Както виждате — отговори тя, като посочи дрехите си и тези на ненормалната.

Двете жени носеха по петнайсетина вълнени пуловера под още толкова палта, шалове и шапки. Ненормалната приличаше на йети в бавно развиващ се вариант. Хубавичката запазваше грациозното си излъчване дори и в този вид. За момент се замислих дали двете не живеят на семейни начала. Сякаш в отговор на този незададен въпрос жалкото създание започна да бълва мехурчета. Не, нямаше как да са заедно. Почувствах облекчение.

— И как издържате? — попитах глупаво.

— Нямаме избор — отговори тя.

Дебилката, като всички подобни, изглеждаше без възраст. Хубавата трябва да беше на двайсет и пет-трийсет години. В документите пишеше А. Малез.

А като Агата? Анна? Аурелия?

Не ми влизаше в работата да я питам за малкото й име. Като оглеждах помещенията, с учудване установих, че водата в тоалетната не е замръзнала. Температурата в апартамента беше десет градуса. Студено, разбира се, но имах чувството, че е с още десет градуса по-студено. Чудех се защо. Огледах почти изцяло остъкления таван. Изолацията беше плачевна и въздушното течение вледеняваше костите. Пресметнах набързо, че ремонтът би струвал колосална сума. Най-лошото бе, че нищо не можеше да се направи преди лятото, защото трябваше да се свали целият покрив. Казах й го. Тя избухна в смях.

— Нямам и едно евро за целта. Вложихме всичките си пари в покупката на този апартамент.

„Вложихме“? Сигурно бяха сестри.

— Но можете да вземете заем и за известно време да отидете да живеете при някой близък.

— Нямаме си никого.

Наистина трогателно — две храбри сирачета, едното от които готово за лудницата.

— Не можете да изкарате зимата така — казах аз.

— Ще се наложи. Нямаме резервен вариант.

— Мога да ви намеря място в приют.

— Дума да не става. Не се оплакваме от нищо. Не сме искали да ни посещавате.

Този отбранителен тон смрази сърцето ми.

— А как успявате да заспите през нощта?

— Слагам грейки в леглото и се притискаме една в друга под завивките.

Вече имах обяснение за присъствието на ненормалната — тя заместваше отоплението. По силата на професията си отлично познавах възловото значение на тази функция в подобряването на жилищните условия.

Гордостта на госпожицата ми харесваше. Смело реших да се пробвам.

— Не мога да си тръгна, без да ви предложа някаква помощ, съдействие или посредничество.

— И какво предлагате?

— Мога да ви донеса електрически радиатори. Безплатно.

— Няма да можем да платим сметката за електричество.

— EDF разполага с фонд за уреждане на подобни проблеми.

— Не сме крайно нуждаещи се.

— Поведението ви е достойно, но хроничният бронхит не е измислица и може да прерасне в плеврит. Случаите все повече зачестяват.

— Ние се радваме на отлично здраве.