Амели Нотомб - Зимно пътуване

Астролаб беше за мен единственото ледено шампанско. Все едно. Ще умра трезвен.

Когато самолетът излети, ще трябва да отида в кабината на пилотите и да им прережа гърлата със стъклото. Замислих се дали съм способен на такъв акт и тъй като не можех да отговоря на този въпрос, реших, че единственото решение бе да не мисля за него. И най-леката психологическа подготовка би отслабила силите ми.

Не би трябвало да е толкова сложно — виждал съм го стотици пъти във филмите и съм го повтарял хиляди пъти пред огледалото. Важното е да не се мисли за нищо. За целта бях предвидил в този момент да си тананикам песни от „Зимно пътуване“ на Шуберт, защото няма нищо общо между моя акт и тази музика.

Когато приключа, ще поема пилотирането на самолета. Радостно си казвам, че това ще бъде начин да проверя доколко ефикасно е обучението на Максимилиан Фигие и какво съм научил на тренажора. Така или иначе всичко ще свърши с въздушна катастрофа. Решението с Айфеловата кула е по-оригинално, отколкото с някой треторазряден хотел в Гонес. Впрочем дали тази история с буквата А е истинска?

Вратата на кабината ще бъде заключена отвътре. Ще съм единственият господар след Господ. Смятам, че усещането ще е прекрасно.

Ако нещата се развият според сценария, ще насоча моя кораб към Париж. Днес е 19 март, небето е ясно, светлината все още е със зимна чистота — гледката ще бъде възхитителна.

Обичам родния си град, сега ще усетя това по-силно от всякога. Често съм забелязвал този феномен — за да обичаш нещо, трябва да си го виждал от високо. Сигурно затова си представяме Господ над земята, иначе как би могъл да ни обича?

Ще пристигна от север, ще завия леко надясно, ще прелетя над Триумфалната арка, гигантското А на Айфеловата кула ще ме очаква, здраво стъпило на краката си. Ще я даря с любовта, вдъхвана ни от онези, които зависят от милостта ни.

Искрено се надявам, че моята операция няма да загрози тъй красивия дворец „Галиера“, нито ще заличи прекрасната фраза на Валери, гравирана на фронтона на двореца „Шайо“.

Стюардесата скоро ще покани пътниците да се качат на борда на самолета. Отказвам да се моля за смелост — това би означавало, че нямам такава.

Не предвиждам неуспех. Знам, че ще успея.

Затварям очи, съсредоточавам се. Вече усещам голямото тяло на Айфеловата кула. Що се отнася до мен, толкова съм слят с моя самолет, че се наслаждавам с цялото си метално същество.

Никога не съм имал такъв силен усет за собствения си скелет. Това трябва да е любовта.

Ето ме в самолета. Стюардите, които ще умрат, ме поздравяват. След малко ще излетим.

Пролетта може да започне.

$id = 8002

$source = Моята библиотека

Неограничено (лат.). — Б.р.

Разхождащ се (от гр.) — последовател на Аристотел, който провеждал философските си знания по време на разходка. — Б.р.

Френската електрическа компания — Б.р.

Френската газова компания — Б.р.

Похитител на самолети, влакове и пр. (от англ.). — Б.р.

Строг закон, но закон (от лат.). — Б.р.