Амели Нотомб - Зимно пътуване

— Сега ще ти покажа най-хубавото в тази стая.

Седнах на пода, помолих я да дойде при мен и й посочих иначе обикновените дъски, върху които се бяхме разположили. Тя се взря в тях.

И нададе вик на възхищение. Исках да се уверя, че мислим за едно и също.

— Виждаш ли това, което виждам аз?

— Това е лед. Ние сме върху замръзнало езеро — каза тя.

— Ами да.

— Тънка ледена кора, напълно прозрачна, под която виждам един погълнат от водата смъртно красив свят.

— Разказвай.

— Невиждани цветя, замръзнали в леда, застинали листенца, които студът е ударил като гръм, те дори не знаят, че са мъртви, виж, сякаш се опитват да пробият леда, казват, че косите на починалите продължават да растат, може би това е косата на някоя покойница, да, виждам я, Зоил, ела да я видиш и ти, виждаш ли я?

— Не.

— Там, между мраморните колони.

— Това е храмът на Артемида от Ефес.

— Този храм не беше ли изчезнал?

— Да, но ние двамата знаем къде — под твоя под!

— А нея виждаш ли я?

— Не. Не можем да виждаме абсолютно същите неща. Достатъчно чудо е, че и двамата съзряхме храма на Артемида. Което доказва, че наистина е там.

— За жалост ще го забравим.

— Не. Нищо от това, което сме преживели по време на пътуването, няма да забравим.

— Но никога вече няма да видим същото.

— Така е. Но пък ще си спомняме и вече нищо няма да ни изглежда като преди.

— Каква е загадъчната връзка между Ефес и един мизерен апартамент в парижкия квартал Монторгьой? Между пети век преди Христа и нашата епоха?

— Връзката е нашият дух. Отредено ни е да бъдем заедно отпреди Сократ.

Тя се засмя и отново се потопи в съзерцанието на този неподозиран свят.

Останах сам. Бях казал това, което наистина мислех. Светът отпреди Сократ ми се струваше много по-приемлив от платоническия. Платон със сигурност е взимал гъби — митът за пещерата приличаше прекалено много на пътепис. Но със заключенията му не бях съгласен. Как да приеме човек любовна теория, която разделя душата от тялото и ги подрежда йерархически, както впрочем и всичко останало в обществото? Преди Сократ любовта трябва да е била друго нещо.

Наблюдавах двете пътнички. Едната, застанала като за мюсюлманска молитва, наблюдаваше с широко отворени очи света под водата. Другата, легнала по гръб, изучаваше със затворени очи вътрешното си богатство.

Трябва да призная, че Алиенор ни надминаваше. Аз никога не бях постигал пътешествие от такова качество. Бях дал на момичетата по една любителска доза псилоцибин, а писателката реагираше така, сякаш бе взела четири пъти повече и се бе издигнала до психеделичен стадий. Астролаб изживяваше моменти на върховно развлечение, Алиенор създаваше непознаваема реалност.

Афекс Туин завърши една песен и започна следваща: „Zigomatic 17“, чиито електрически звуци рисуваха енцефалограма във формата на аудио баобаб, така че изведнъж разбрах коя е Алиенор Малез и произнесох тези крилати думи, Алиенор, ти си баобаб, затова не мърдаш от мястото си, първите хора в Африка пробвали всички дървета и всяко от тях се оказало потребно: едно горяло добре, от друго ставали здрави лъкове и пособия, трето можело да се дъвче с часове, четвърто растяло толкова бързо, че променяло пейзажа за една година, пето, настъргано, подобрявало вкуса на месото, шесто ставало за миене на косата, седмо възвръщало куража на тези, които го губели по време на лов, само баобабът не служел за нищо, въпреки че опитвали какво ли не, как се постъпва с едно дърво, което не върши работа, какво въобще се прави с всички тези неща, които не служат за нищо, дървета или хора, обявяват ги за свещени, не пипай баобаба, той е свещен, имаме нужда от свещени неща, такива, от които никой нищо не разбира, но помагат за не знам какво си, ако сърцето ти е свито, отиди да седнеш в сянката на баобаба, вземи пример от него, бъди голям и ненужен, създай мрежа от клони, без да мислиш за друго, освен за възпроизводството си, нито едно африканско дърво не е голямо колкото това, което не служи за нищо, разбра ли, голямото е безполезно, големината ни трябва, защото в нея има нещо абсолютно, то е въпрос на размер, не на структура, ако баобабът се смали, той се превръща в броколи, броколито може да бъде изядено, баобабът е космическото броколи, за което говореше Салвадор Дали, Алиенор е човешкият вариант на феномена, по размери тя е нещо средно между баобаб и броколи, затова нейното творчество е толкова впечатляващо.

— Какви ги говориш? — попита Астролаб.