Амели Нотомб - Зимно пътуване

Впрочем не биваше да се поддавам на благородни пориви. Ставаше дума за вредителство, а не за омайване на общественото мнение. От друга страна, исках злодейството ми да е свързано с Астролаб, така че се налагаше да разруша нещо красиво.

Впрочем рушим ли изобщо нещо друго? Няма пример за човешки атентат срещу грозотата. Тя не е достатъчно вдъхновяваща, за да оправдае подобно усилие. Крайно грозното предизвиква само безплодно възмущение. Единствено превъзходното буди необходимата за разрушението му пламенност. Монахът на Мишима подпалва Златния храм, а не някоя от новите сгради, които още по онова време обезобразяват Киото. Това е архитектурната версия на мисълта на Уайлд „Всеки убива това, което обича“.

Красотата не липсва в Париж. Отхвърлих Лувъра, много е голям. А и как човек да направи избор между фламандските художници и древногръцките скулптори? Дойдоха ми и други идеи: градините на „Пале Роял“, Обсерваторията, кулата „Сен Жак“, „Нотр Дам“, но все ми се струваше, че не те биха придали на начинанието ми смисъл. Трябваше ми монумент, свързан по някакъв начин с Астролаб. Реших направо да я попитам.

— Има ли нещо в Париж, с което се отъждествяваш?

Астролаб ме изгледа и се замисли. Беше достатъчно надрусана, за да не й се стори странен въпросът ми. Хиперразширените й зеници направо преливаха от пленителните й очи.

— Разбира се. Не се ли досещаш?

— Не знам. Катакомбите?

Тя се разсмя.

— В коя парижка постройка азбуката е играла най-голяма роля? — попита тя.

— Нямам идея.

— Мисли за буквата А.

Да се съсредоточиш върху някоя буква, когато си на път, е все едно да нападнеш империя. Особено ако става дума за А, буквата, която е всичко друго, но не и невинна. Халюцинация във формата на черна гласна изпълни главата ми с огромен звук, звънът на телефона се проточи във вечно АААА, цели гори от А тръгнаха на военен поход, като маршируваха на двата си крака и размахваха ками във формата на А. В Малайзия има ками, които са същински А — елитно оръжие, което не убива кого да е. На обикновените смъртни им виждат сметката чрез глупаво удушаване, само принцовете заслужават кама във формата на заострено А.

Не знам колко време останах обсебен от прочутата гласна. На Астролаб сигурно й беше омръзнало да чака, защото отново взе думата.

— Не е толкова трудно. Буквата А е вдъхновила най-прочутата парижка постройка.

— Триумфалната арка?

— Хубава работа! Айфеловата кула! Тя е едно голямо А.

Ококорих се, сякаш бях открил света.

— Изумяват ме всички тези парижани, които не знаят произхода на архитектурната емблема на града им. Густав Айфел е бил лудо влюбен в жена на име Амели. Затова е бил обсебен от буквата А, която стърчи над Париж повече от век.

— Наистина ли?

— Разбира се. Ако тази жена се наричаше Олга, символът на Париж щеше да изглежда съвсем иначе.

Астролаб се излегна на пода до Алиенор и затвори очи. Двете пътуващи статуи подзеха своя разговор с Великия дух.

Останах сам, поразен от тази информация. Бях се опасявал, че разрушителното ми дело ще е лишено от смисъл, и ето че изведнъж, замаян и ужасен, разбрах, че чрез него ще обединя символичното и реалното.

Психеделичната природа на моя проект облада съзнанието ми — чисто и просто щях да насоча самолета срещу Айфеловата кула, за да унищожа тази буква А, която препращаше към Астролаб и Алиенор. В някои действия човек се разпознава по-добре, отколкото в най-чистото огледало.

Разбира се, трябваше да се преодолеят редица технически трудности. Реших да мисля за това по-късно, то не ме интересуваше много. Бях превъзбуден от идеята да разруша Айфеловата кула, тази сплав от смисъл и красота. Има ли нещо по-прекрасно от Айфеловата кула? Винаги я бях обожавал, без дори да знам, че е любовно творение. След като вече знаех интимната й история, тя ми стана още по-скъпа. Да вградиш любовта си в най-голямото дело на своя живот! Какъв човек е бил този Густав Айфел!

Ще направя същото, но с обратен знак — ще вградя любовта на живота си в най-голямото си разрушително дело. Съжалявах единствено за това, че нямаше да видя, отвън великолепното врязване на самолета в желязната дама. Но затова пък никой няма да види онова, което аз ще видя — отначало малка, после все по-огромна и по-огромна, кулата ще се приближава към мен до момента на нашата целувка, най-унищожителната в историята на целувките, целувката на смъртта в истинския смисъл на думата.

Веднага осъзнах, че най-трудното няма да е да подчиня екипажа, нито да се науча да пилотирам. Друго ще е голямото предизвикателство — да издържа, да не се откажа, да не се събудя утре с мисълта, че намеренията ми са били плод на халюцинации. За да предотвратя този риск на приземяването, ще се придържам към една ключова фраза: всичко изживяно по време на трипа е истинско. Ще трябва да си я повтарям непрекъснато, когато затихнат симптомите.