Амели Нотомб - Зимно пътуване

— Иначе ще се усети, че героят ти не знае нищо. Не бива да претупваш нещата.

Направо се влюбих в човешката солидарност, предизвикана от моята инициатива. Разбира се, тези хора не знаеха, че помагат на престъпник. Но ако знаеха, дали щяха да се държат иначе?

Бастиен беше прав — записките ми нямаше да са ми от особена полза без практикуване. И наистина, най-много научих не от тях, а от тренажора. Аз, който никога не бях изпитвал влечение към видеоигрите, сега се пристрастих към тях.

Естествено, тези тренировки не ме направиха пилот. Но с основание или не, смятам, че за моята мисия вече съм на ниво.

След като си купих билета, проверих какво е останало на сметката ми — около 4000 евро. Нямаше да мога да изживея като милиардер седмицата, която ми оставаше, но имах достатъчно, за да се позабавлявам.

Поканих Астролаб и Алиенор на обяд в „Ла Тур д’Аржан“. Не исках да умра, без да съм опитал прочутата патица с кървав сос.

— Да не би да си спечелил от тотото? — попита ме тази, която все по-малко обсебваше мислите ми.

— Не. Дължа ви един обяд. Оня ден имаше само гъби.

— Все пак „Ла Тур д’Аржан“, не се ли изсилваш?

Масата ни беше до прозореца, към който я насочих с поглед.

— Това е единственият ресторант в Париж, откъдето се вижда гърбът на „Нотр Дам“.

Тя дълго се взира, преди да каже:

— Наистина е още по-хубава откъм гърба.

По един напълно естествен начин бях охладнял към Астролаб. Любовта ми към нея вече не ми причиняваше страдание. От това обноските ми станаха по-добри и това видимо й харесваше.

После ми предложи да ги придружа у тях. Отклоних поканата. Астролаб не каза нищо, но видях как отказът ми я натъжи. С ирония си помислих, че ако ми беше подарила разочарованието си месец по-рано, щях да съм луд от радост и дните на Айфеловата кула нямаше да са преброени. Сега беше прекалено късно — тъгата й не ме засягаше.

Жените обичат не когато трябва.

Вчера сутринта получих това писмо от Астролаб. Вадя го от джоба си, за да го препиша.

Зоил,

Променил си се. Съжалявам за това, но не те упреквам. Сигурно си имаш причини. Това, което си взел за студенина, беше просто неспокойната реакция на жена, която се чувства обичана повече, отколкото е очаквала. Това не ми беше неприятно, напротив. Но изкуството да получаваш диаманти не се преподава никъде и аз, като всички останали, не го владея. Ако съм те изгубила, се оттеглям и ти благодаря за каратите, които ми дари. Ако има и най-малка надежда да се върнеш при мен, знай, че те чакам и ти обещавам, ако не да бъда по-умела, то поне повече да не крия от теб любовния си трепет.

Има два начина да се прочете подобно послание — или красотата му те разплаква, или комизмът му те разсмива. У мен все още има достатъчно любов, та тези думи да ми подпалят главата, но и достатъчно трезвост, за да видя смешното в тях. Човек е напълно снизходителен само когато е лудо влюбен. Щом любовта му понамалее, веднага си възвръща обичайната лошотия. Люшкам се между тези два стадия.

В същото време преписването на писмото си свърши работата — възобнови силата на думите. Партитурите са по-вълнуващи, когато човек свири по тях, отколкото когато ги чете.

Чувствам, че решимостта ми отслабва. Проклета Астролаб, няма да се огъна. Знам, че е лесно да се откажа от моя план — достатъчно би било да напусна летището, да дойда при теб и този път присъствието на лудата писателка не би ми попречило да постигна целта си. Ти си в състоянието, в което аз бях през зимата, и нищо няма да ми откажеш. Толкова много те желаех такава, така исках да те видя трескава като мен.

Но ще стисна зъби, няма да слушам тези излияния, които ме тласкат към теб. Онова, което идва прекалено късно, унижава достойнството. Това е положението. Освен това се заклех да бъда твърд. Устоялият на песента на сирените Одисей би ме разбрал. Проблемът със сирените е, че не пеят, когато трябва.

Моментът наближава. Ще отида до тоалетната с чантата си. В безмитния магазин купих бутилка „Кристал“ на Рьодерер. Можем да се запитаме защо избрах тази марка, след като съдържанието на бутилката е без значение, така че и най-обикновеното шампанско би свършило работа. Ами стори ми се, че моите жертви заслужават да бъдат затрити с луксозни средства.

Ще счупя бутилката в тоалетната чиния и ще събера най-едрите парчета. Гърлото, което добре ще пасне на ръката ми, ще е най-доброто ми оръжие. Жалко за похабеното вино, но не може без щети. Изключено е да изпия дори и глътка — имам нужда от хладна глава. И без това еликсирът няма да е достатъчно изстуден.