Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

Тази изящна божествена Ирония, която бе подредила съдбата на стотици поколения врабчета, несъмнено намираше най-ярък израз на своето изящество сред интонацията на пътниците на кораби от типа на "Баренгария". И без съмнение наблюдаваше как един младеж бързо прекоси палубата и заговори на едно момиче в жълта рокля.

– Това е той – каза момчето и посочи фигурата, седнала в инвалидна количка до перилата. – Това е Антъни Печ. За пръв път излиза на палубата.

– О... Той ли е?

– Да. Малко полудя, откакто получи парите, преди четири-пет месеца. А онзи религиозен фанатик, Шатълуърт, другият наследник... казват, че се затворил в една хотелска стая и се гръмнал.

– О, наистина ли?

– Но на Антъни Печ не му пука особено. Той получи своите тридесет милиона. И си води личен лекар, в случай че се почувства зле. А тя излиза ли на палубата? – попита момчето.

Хубавото момиче в жълтата рокля се огледа внимателно.

– Беше тук преди малко. Носеше самурено палто, което сигурно струва цяло състояние. – Момичето се намръщи, после добави: – Не мога да я понасям. Струва ми се престорена, нечиста, ако разбираш какво имам предвид. Някои хора просто създават такова впечатление.

– Да, знам – съгласи се младежът. – Въпреки това тя не изглежда никак зле. – Той спря. – Чудя се за какво ли мисли той – за парите може би или пък изпитва угризения за онзи, Шатълуърт...

– Вероятно...

Но младежът грешеше. Антъни Печ, седнал до парапета и вперил взор в морето, не мислеше за парите си, тъй като твърде рядко в живота си го занимаваше мисълта за земната суета. Нито пък мислеше за Едуард Шатълуърт, тъй като на тези неща трябва да се гледа откъм светлата страна. Не... Вълнуваха го спомените. Той бе почти като генерал, удържал победа, който сега правеше анализ на успеха си. Антъни мислеше за трудностите, за непоносимите страдания, през които бе преминал. Това навярно бяха наказания за грешките, сторени в младостта. С него се бяха отнесли жестоко, копнежът му за романтика бе наказан, приятелите му го бяха изоставили – дори Глория се бе обърнала срещу него. Той се бе оказал сам, сам – сам срещу всичко.

Само допреди няколко месеца хората го бяха увещавали да се предаде, да се остави посредствеността да го погълне, да започне да работи. Но той знаеше, че смисълът на живота му е предопределен – и следваше своята вяра. Дори и най-лицемерните му приятели бяха признали, че бе издържал. Та нима само седмица преди да отплават двамата с Глория, в хотел "Карлтън-Риц" не им бяха позвънили разни там Лейси, Мередит, Картрайт-Смит?

Очите му бяха пълни със сълзи и той развълнувано прошепна на себе си:

– Показах им... Борбата беше трудна, но аз не се предадох и успях!

Добре приет (лат.). – Б. пр.

От bound (англ.) – граница, предел, връзка. – Б. пр.

Имам ограничения, задръжки (прен.). – Б. пр.

Смисъл на съществуването си (фр.). – Б. пр.

От фамилията на Моури: noble – "благороден" (англ.). – Б. пр.

Организация на Демократическата партия в Ню Йорк. – Б. пр.

Въвеждане в обществото. – Б. пр.

Топло питие от алкохол, мляко и яйце. – Б. пр.

Хърбърт Джордж Уелс (1866-1946) – английски писател. – Б. пр.

Едмънт Спенсър (1552-1599) – английски писател от епохата на Ренесанса. – Б. пр.

От филистимлянин (библ.) – човек с ограничен кръгозор, еснафски обноски, изостанали възгледи и лицемерно поведение. – Б. пр.

Пътеводител, кръстен на първия му автор. – Б. пр.

Самюъл Бътлър (1835-1902) – английски есеист и критик. – Б. пр.

Анри Бергсон (1859-1941) – френски философ. – Б. пр.

Вид обработена кожа, използвана обикновено за подвързия. – Б. пр.

Шарл Морис дьо Талейран (1754-1838) – френски политик и дипломат. – Б. пр.

Сър Франсис Бейкън (1561-1626) – английски философ. – Б. пр.

Стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи. – Б. пр.

Скъпоценен камък, бижу, скъпа вещ, съкровище (англ.). – Б. пр.

Вид ръкоделие, пришиване на отделни парчета плат едно за друго (англ.). – Б пр.

Най-дълголетният земен жител преди Потопа (969 години). – Б. пр.