Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

Момчето поклати глава.

– Правилата не позволяват да викаме клиентите, сър. Знаете ли коя е неговата маса?

– Не. Но трябва да го видя.

– Ще повикам сервитьора.

След малко се появи оберкелнерът и донесе схема на масите в салона. Той изгледа Антъни подозрително. Те се надвесиха над схемата и лесно определиха масата – компанията на мистър Блек бе от осем души.

– Кажете му, че го търси мистър Печ. Много, много важно е.

И той зачака. Подпря се на парапета и се заслуша в обърканите синкопи на "Полудели от джаз", която се носеше по стълбите. Едно момиче до него пееше:

Тогава Антъни видя Блокман, който слизаше по стълбите, и пристъпи напред, за да го посрещне и да се ръкува с него.

– Искали сте да ме видите? – попита хладно по-възрастният Блокман.

– Да – кимна Антъни. – По личен въпрос. Бихте ли ме изслушали?

Блокман го последва и двамата се спряха до извивката в основата на стълбата, където не можеха да бъдат чути от минаващите покрай тях хора.

– Е? – попита той.

– Исках да говоря с вас.

– За какво?

Антъни се засмя. Намерението му беше смехът му да прозвучи непринудено, но се получи глупаво.

– За какво искате да говорите с мен? – повтори Блокман.

– Защо бързаш, старче? – Той се опита да сложи ръката си в знак на приятелски жест върху рамото на Блокман, но онзи се отдръпна. – Как я караш?

– Добре, благодаря... Вижте, мистър Печ, горе ме чакат. Не мога да остана. За какво искахте да ме видите?

За втори път през тази вечер в мозъка на Антъни се извърши рязък обрат и това, което каза, съвсем не се покриваше с онова, което бе имал намерение да каже.

– Разбрах, че не си взел жена ми в киното.

– Какво? – Руменото лице на Блокман потъмня от гняв.

– Чу какво казах.

– Вижте, мистър Печ – рече Блокман сериозно и без да подбира фразите си. – Вие сте пиян. Вие сте напълно пиян.

– Не толкова пиян, че да не знам какво говоря. Жена ми не иска да има нищо общо с теб, разбра ли? А?

– Замълчете – сухо каза Блокман. – Мислех, че уважавате жена си поне дотолкова, че да не я намесвате в разговор при подобни обстоятелства.

– Не е твоя работа колко уважавам жена си. И стой далеч от нея. Остави я на мира! И върви по дяволите!

– Вие не сте на себе си! – отвърна хладнокръвно Блокман и понечи да се качи по стълбището.

– Не толкова бързо, проклет евреин.

За миг те се погледнаха очи в очи. Антъни се олюляваше, а Блокман почти трепереше от гняв.

– Пак ще ти го повторя... проклет...

И тогава Блокман замахна с цялата сила на добре сложен четиридесет и пет годишен мъж, а ударът му попадна в устата на Антъни. Антъни се подпря на перилата, присви се, после събра силите си и залитна към противника си. Блокман обаче, който тренираше през ден, парира веднага удара и нанесе две последователни крошета в лицето на Антъни. Той се свлече върху зеления килим, после с огромно усилие се изправи. Устата му бе пълна с кръв. Отново понечи да се насочи към Блокман, но в този миг се появиха двама келнери, които сграбчиха ръцете му, и той се отпусна безпомощно. Зад тях се бяха събрали десетина души, които гледаха сцената изумени.

– Ще го убия – извика Антъни. – Оставете ме да го убия!

– Изхвърлете го! – нареди Блокман, към когото се промъкваше едно дребно човече с лице, белязано от шарка.

– Някакви неприятности ли има, мистър Блек?

– Този безделник се опитваше да ме изнудва. – Гласът му отначало трепереше, после стана по-уверен: – Той получи каквото заслужаваше!

Човечето се обърна към един сервитьор:

– Извикайте полиция.

– О, не – бързо се намеси Блокман. – Не искам да ме безпокоят. Просто го изхвърлете на улицата... Аах! Какво нахалство!

Той се обърна и бавно се заизкачва по стълбите, а в този момент шест мускулести ръце изтикаха Антъни от входа на луксозното заведение по такъв начин, че той се приземи върху тротоара на колене и ръце, след което се изтърколи настрани.

Шокът го зашемети. За миг остана да лежи неподвижно, после усети остра болка по цялото си тяло. Тази болка постепенно се съсредоточи в стомаха. Отвори очи и видя, че е притиснат от някакъв огромен крак.

– Махай се, безделнико! Разкарай се оттук!