Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

– Е, казах ти каквото имах да ти казвам – отряза го Антъни. – Ела да ни видиш, ако искаш. Или пък не идвай.

При тези думи той се обърна и тръгна, но Дик го настигна и го сграбчи за рамото.

– Ей, Антъни, не избухвай толкова лесно! Знаеш, че Глория ми е братовчедка, пък и вие сте едни от най-старите ми приятели, така че не мога да не съм загрижен, когато чувам, че пропадаш, а завличаш и нея със себе си.

– Не ми трябват проповеди.

– Е, тогава – добре. Не искаш ли да ми дойдеш на гости да пийнем по нещо? Току-що се настаних и купих каса с джин "Гордънс" от един митнически офицер.

Докато вървяха, той продължи:

– А какво стана с парите на дядо ти? Ще ги получиш ли?

– Ами... – отвърна Антъни с отвращение – онзи стар глупак Хайт се надява, особено сега, когато на хората им е писнало от реформатори. Знаеш ли, би могло да има значение, ако някой съдия реши, че Адам Печ е от онези, които му създават трудностите да си купува алкохол навсякъде.

– Все пак трябват ви пари – каза Дик нравоучително. – Опитвал ли си да пишеш напоследък?

Антъни поклати мълчаливо глава.

– Странно – продължи Дик. – Винаги съм смятал, че един ден вие с Моури ще започнете да пишете. Сега обаче той е станал един стиснат аристократ, а ти...

– Аз съм лош пример.

– Защо?

– Може би се досещаш – Антъни положи усилия да се съсредоточи. – И неуспехът, и успехът са дълбоко убедени, че са прави и са наясно с истината – успехът, защото е успял, а неуспехът, защото не е успял. Успелият човек казва на сина си да се възползва от добрите постижения на баща си, а неуспелият човек съветва своя син да се поучи от грешките му.

– Не съм съгласен с теб – възрази известният писател. – Слушах ви двамата с Моури, докато бяхме млади, и ви слушах, защото бяхте последователно цинични, но сега, за бога... кой от нас тримата е интелектуалец? Не искам да ти звучи като самохвалство, но ми се струва, че съм аз – аз, който винаги съм вярвал в съществуването на нравствените стойности, а и винаги ще вярвам.

– Е – опита да се противопостави Антъни, – нали знаеш, че в живота нещата никога не са ясно очертани?

– Да. Но аз не бих нарушил принципите си за нищо на света.

– А как ще разбереш, че ги нарушаваш? Повечето хора се досещат за нещата. Стойностите се оценяват едва когато ги гледаш от разстояние. Тогава портретът става завършен – със сенките и детайлите.

Дик поклати глава с надменна упоритост.

– Същият стар и безполезен циник – каза той. – Май обичаш да се самосъжаляваш. Нищо не правиш – значи нищо няма значение.

– О, да, много добре мога да се съжалявам – призна Антъни. – И не твърдя, че животът ми доставя огромно удоволствие, за разлика от теб.

– А казваше, че единственото, заради което си струва да се живее, е щастието. Мислиш ли, че си по-щастлив, като си песимист?

Антъни вече не изпитваше удоволствие от разговора. Той беше изнервен и имаше нужда да пийне нещо.

– Господи! – извика той. – Къде живееш все пак? Не мога повече да вървя.

– Ти издържаш само на душевни натоварвания, а? – рязко го засече Дик. – Е, тук живея.

Влязоха в една сграда на Четиридесет и девета улица и скоро се озоваха в голяма нова стая с камина и много книги. Един цветнокож прислужник им донесе джин и те прекараха цял час в кротки разговори, стараейки се да намалят съдържанието на бутилката пред есенния огън в камината.

– Изкуствата са прекалено стари – каза Антъни. След няколко питиета нервите му се бяха поотпуснал и той откри, че отново може да разсъждава.

– Кое изкуство?

– Всичките. Поезията умира първа. Тя рано или късно бива погълната от прозата. Например красивата дума, оцветената и блестяща дума, както и прекрасното сравнение сега вече са притежание на прозата. За да привлече вниманието към себе си, поезията се опитва да използва необичайни средства, дори жестоки и земни думи, които никога досега не са били красиви. Красотата достига своя апотеоз в Суинбърн. Не би могла да достигне по-далеч – освен може би в романа.

Дик го прекъсна нетърпеливо:

– Знаеш ли, съвременните романи ме отегчават. Господи! Където и да отида, разни момиченца ме питат дали съм чел "Отсам рая " [58] Роман от Скот Фицджералд, написан преди "Красиви и прокълнати". – Б. пр. .Наистина ли момичетата се интересуват от такива неща? Ако е така, следващото поколение е обречено на падение. Писна ми от реализъм. Убеден съм, че в литературата има място за романтика.

Антъни се опитваше да си спомни какво от Ричард Керъмъл бе чел напоследък. Имаше някакъв роман, озаглавен "Притча за силните мъже", а също и десетина разкази, които бяха още по-лоши. Младите и умни критици бяха придобили навика да споменават Ричард Керъмъл с пренебрежителна усмивка. Обвиняваха го, че трупа богатства, като пише боклуци за киното. Литературните списания изпитваха пословично презрение към него.