Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Извинете, мисис Болд, но и вие ме осъждате, защото и вие принадлежите на този свят: да си представим, че сте член на опозицията, пишете уводна статия и я пишете с вещина и злост. „Нека лаят и хапят кучетата“ 59 — започвате вие с елегантен цитат. „Но ако ни е писано да имаме църква, нека, за бога, нейните служители не се хващат за гърлото! Юристите не хулят събратята си, лекарите не се дуелират със своите колеги. Защо само свещениците си позволяват да си отправят такива невъздържани нападки?“ И ще продължите да ни ругаете за нечестивите ни свади, за нашата склонност към сектантство и за нашата нетърпимост. Но това няма да ви попречи следващата седмица да напишете друга статия, в която ние — или някои от нас — ще бъдем обвинени в недопустимо равнодушие към своето призвание. Няма да ви се наложи да обяснявате противоречията, читателите няма да ви попитат как е възможно бедният свещеник да бъде толкова деен, без да се срещне с хора, които мислят много по-различно от него. Когато критикувате даден договор или дадено официално споразумение, вие не рискувате нищо, въпреки че предложените от вас мерки могат да се окажат много по-лоши. Толкова е лесно — а и приятно! — да се критикува! Пък и хвалебствията далеч не очароват слушателите така, както злословията.

Елинор не разбра изцяло неговата ирония, но долови общия смисъл на думите му.

— Виждам, че трябва да ви се извиня за това, че дръзнах да ви критикувам — каза тя. — Но много ме наскърбява недоброжелателството, което цари напоследък в Барчестър, затова си позволих да кажа повече, отколкото трябваше.

— Мир на земята и благоволение между човеците — това е само обещание за бъдещето, както и Царството небесно — каза той по-скоро в отговор на своите мисли, отколкото на нейните думи. — Когато това пророчество се сбъдне, свещениците няма да са вече необходими.

Тук те бяха прекъснати от архидякона, който викаше от избата:

— Еърбин! Еърбин! — След това доктор Грантли се обърна към жена си, която очевидно беше някъде до него: — Къде може да е отишъл? Тази изба е направо ужасна! Би било престъпление да се сложи тук бутилка вино, преди да се направят стените, подът и таванът. Не мога да разбера как старият Гудинъф е търпял такава изба. Впрочем виното му изобщо не можеше да се пие.

— Какво има, господин архидякон? — обади се мистър Еърбин, слизайки по стълбите, след като беше оставил Елинор насаме с нейните мисли.

— Тази изба няма нито покрив, нито стени, нито под — повтори архидяконът. — Слушайте какво ви казвам и не се оставяйте архидяконът да ви убеди, че е наред: половината от тези хора не разбират нищо от вино. В сегашното си състояние това място ще бъде влажно и студено през зимата и горещо и душно през лятото. Не бих дал пукнат грош дори за най-хубавото вино, ако престои тук някоя и друга година.

Мистър Еърбин изказа съгласието си и обеща, че избата ще бъде преустроена в съответствие с указанията на архидякона.

— А сега, Еърбин, погледнете тук и кажете дали сте виждали някога такова подобие на кухненско огнище.

— Огнището е наистина невъзможно — каза мисис Грантли. — Сигурна съм, че то няма да се хареса на бъдещата жрица, когато започне да се запознава с полето на своята предстояща дейност. Действително, мистър Еърбин, след такъв прекрасен кладенец тя няма да се помири с това огнище.

— Ако изобщо в Св. Юълд дойде някога жрица, аз мисля, мисис Грантли, че ще е най-добре да й оставим кладенеца и да не навличаме нейния свещен гняв върху несъвършенствата, произтичащи от нашата човешка бедност. Впрочем аз съм готов да призная, че не съм никак равнодушен към прелестите на един добре сготвен обед, така че огнището непременно ще бъде поправено.

През това време архидяконът се беше вече качил в столовата.

— Еърбин — каза той със звучния си, ясен глас и с обичайния за него заповеднически тон, — трябва на всяка цена да направите някои изменения в тази столова… всъщност да я преобразите изцяло. Вижте само, шестнайсет фута на петнайсет! Чували ли сте някога за столова с такива размери? — Архидяконът започна да измерва помещението с тържествени стъпки, сякаш дори и тази дейност можеше да получи ореола на архиерейско величие, ако бъде извършвана по този начин. — Даже непълни шестнайсет, може да се приеме за квадратна.

— Много подходяща за кръгла маса — предложи бившият управител.

Идеята за кръгла маса беше направо кощунствена за архидякона. Той беше свикнал да сяда на обширна маса, която можеше да се удължава в зависимост от броя на гостите, станала почти черна от непрекъснато лъскане и блестяща като огледало, докато кръглите маси за ядене бяха обикновено дъбови или толкова нови, че не можеха да добият така приятния за неговите очи оттенък. Той ги свързваше с този новомоден и глупав според него маниер да им се слага покривка, сякаш за да се напомни на гостите, че не бива много да се заседяват. Според него в кръглите маси имаше нещо демократично и парвенюшко. Мислеше, че ги използуват сектантите и фабрикантите на басма, както може би и някои литературни лъвове, известни повече с остроумието си, отколкото със своята благовъзпитаност. Той беше малко смутен от мисълта, че такава долнопробна мебел може да бъде въведена в епархията от собственото му протеже, и то по предложение на неговия тъст.