Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Но не борба помежду ви.

— Както се случи. Вие ме упреквате, че воювам със свещеници от моята собствена църква, а един мохамеданин ще ме осъди заради борбата със заблудите на католическите духовници. А вие сигурно не бихте ме порицали за това. Един езичник, който се кланя на множество богове, ще се учуди на свой ред защо се карат християните и мохамеданите.

— Да, но вие се ожесточавате заради такива дреболии!

— Войните заради дреболии са винаги ожесточени, особено ако се водят между съседи — каза мистър Еърбин. — Когато различията са по-големи и двете страни са почти чужди, те се карат вежливо. Има ли по-яростни противници от двама родни братя?

— Но тези раздори подронват авторитета на църквата!

— Без тях той щеше да бъде подронен още повече. Има само един начин да ги избегнем — да посочим един общопризнат глава на нашата църква, който да има решаващата дума по всички въпроси на вярата, такъв изход от проблемите ни е наистина много примамлив. Мнозина не можаха да устоят. Признавам, че аз самият устоях едва след голяма вътрешна борба.

— Имате предвид католическата църква? — попита Елинор.

— Не, не непременно нея — отвърна той. — Всяка църква, която има един-единствен глава. Ако на Бога беше угодно да ни удостои с такава църква, пътят ни щеше да бъде лек. Но леките пътища явно не са спасителни за нас. — Той млъкна за малко и се замисли за времето, когато почти бе принесъл в жертва всичко най-добро в себе си — своя разум, свободата на волята си, живия извор на своите мисли, самата своя най-съкровена същност — заради един лек път, по който не го очакваха сражения.

— Отчасти имате право — продължи той след малко. — Нашите раздори наистина ни позорят. Външният свят, макар и винаги да ни упреква за нашите човешки слабости и да ни натяква, че в качеството си на свещеници ние си оставаме все пак хора, иска от нас да вършим работата си с богоподобно съвършенство. Но у нас няма нищо богоподобно: и ние като всички хора се сърдим, когато сме на различни мнения, по човешки злорадствуваме, когато надвием врага, а когато спорим по божествени въпроси, даваме воля на враждата и омразата, в които няма нищо божествено. Всичко това е вярно. Но какво бихте могли да предложите в замяна? На земята не може да съществува непогрешим църковен глава. До какво води опитът да се осъществи тази мечта на вярващите, се вижда ясно в Италия и Испания. Да допуснем, че в лоното на папската църква не е имало такива разпри. Такова предположение е много далеч от истината, но нека го приемем за вярно. Кажете тогава, коя църква си е навлякла повече укори?

Елинор се изненада от спокойната сериозност, с която мистър Еърбин полупризна, полуотхвърли отправеното му обвинение. От малка беше свикнала да слуша спорове между духовни лица, но обикновено те имаха за обект такива дребни житейски проблеми, че не й вдъхваха особено уважение. В тях винаги звучеше мотивът на суетна любов било към парите, било към властта и не се чувствуваше копнеж към истината и към чистота на вярата. Хората от нейния кръг бяха винаги убедени в непогрешимата си правота, те вярваха, че нямат никакви основания да се съмняват и че тежкият труд по установяване на задълженията на един духовник е отдавна свършен, затова от борчески настроения свещенослужител се иска само да отбива всички атаки срещу собствените си позиции. Наистина баща й правеше изключение, но той беше толкова миролюбив във всяко отношение, че тя го считаше за твърде различен от останалите. Никога не се беше замисляла над всичко това, не беше преценявала дали този тон на непогрешимост е правилен, или не, но той й бе втръснал, без да си дава сметка за това. И сега тя с изненада и не без известна доза приятно вълнение откри, че новият й познат говори по съвсем друг начин.

— Толкова е лесно да осъдиш някого! — каза той, следвайки хода на мислите си. — Има ли по-приятен живот от този на вестникаря или на водача на опозицията? Да сипеш огън и жупел срещу хората на властта, да изтъкваш недостатъците на всяко нововъведение, да търсиш дупки във всеки сюртук, да се възмущаваш, да бъдеш язвителен, да осмиваш, да морализаторствуваш, да презираш, да погубваш с половинчати похвали или да смазваш с неприкрита клевета! Какво по-лесно от това, след като критикът не носи никаква отговорност! Вие ме осъждате за делата ми, но поставете се на моето място и направете обратното — ще видите, че аз също ще намеря за какво да ви осъдя.

— Но мистър Еърбин, аз съвсем не ви осъждам!