Но когато мистър Еърбин се завърна убеден протестант, ректорът на Лазаровия колеж отново разтвори обятията си за него и постепенно той стана любимец на колежа. Отначало беше мрачен, мълчалив и нямаше желание да участвува активно в университетските препирни, но постепенно духът му или по-скоро стилът му се възвърна и той се прочу с неизменната си готовност да се хвърли в бой срещу всичко, което намирисваше на евангелизъм. Беше ненадминат и на амвона, и на ораторската трибуна, и в разговорите на трапезата, любезен и мил с всички. Участвуваше с жар в избори, заседаваше в комитети, съпротивяваше се с нокти и зъби срещу всеки проект за университетска реформа и разсъждаваше добродушно над чашка портвайн за гибелта, заплашваща църквата, и за всекидневните кощунства на витите. Изпитанията, на които беше подложен, докато се измъкне от обаянието на римската чаровница, допринесоха без съмнение много за укрепването на неговия характер. Макар и да се показваше доста самоуверен при решаването на маловажни и външни въпроси, във вътрешния си душевен живот той се стремеше към такова смирение, което едва ли би се научил да цени, ако не беше ходил в Корнуол. Оттогава той всяка година посещаваше това място.
Такъв бе душевният облик на мистър Еърбин по времето, когато прие енорията Св. Юълд. Външният му вид не се отличаваше с нищо особено. Той имаше ръст над средния, беше добре сложен и много енергичен. Косата му, някога смолисточерна, беше сега посребрена, но годините не бяха оставили следи върху лицето му. Може би няма да бъде точно, ако кажем, че то беше красиво, но във всеки случай беше приятно за гледане. Скулите му бяха твърде високи, а челото — прекалено масивно и тежко, но очите, носът и устата бяха просто съвършени. В погледа му винаги гореше някакъв мек огън, който предвещаваше вдъхновение или хумор, щом започнеше да говори, и събеседниците му рядко оставаха излъгани в очакванията си. Около устните му играеше една нежна гънка, която беше доказателство, че неговото остроумие никога не се израждаше в сарказъм и че находчивите му реплики не бяха продиктувани от злоба.
Мистър Еърбин имаше успех сред дамите, но по скоро като всеобщ любимец, а не като едноличен избраник. Като член на оксфордски факултет, той не можеше да мисли за брак и вероятно никога не бе изпитвал нежна страст. Въпреки че неговата църква не изискваше безбрачие от своите служители, той бе свикнал с мисълта, че е от тия свещеници, за които безбрачието е просто необходимост. Не се беше стремил да получи енория, а оксфордската му кариера беше напълно несъвместима с радостите на семейното огнище. Затова той гледаше на жените така, както гледат на тях много католически свещеници. Обичаше компанията на хубавичките и забавните, но за него те бяха сама деца. Разговаряше доста повърхностно с тях и ги слушаше, предварително убеден, че те не могат да повлияят на неговото поведение и на разбиранията му.
Такъв беше мистър Еърбин, новият викарий на църквата „Св. Юълд“, който се готвеше да гостува у семейство Грантли в Плъмстед.
Той пристигна в Плъмстед един ден преди мистър Хардинг и Елинор, така че семейство Грантли имаше възможност да го опознае и да си състави мнение за него, преди да са дошли останалите гости. Гризелда беше изненадана от младежкия му вид, но в спалнята тя сподели с Флоринда, своята по-малка сестра, че той съвсем не говори като младеж, и с превъзходството на своите седемнадесет години над шестнадесетте на Флоринда заяви, че съвсем не бил красив, макар да имал великолепни очи. Както става обикновено в подобни случаи, шестнадесетте години приеха безрезервно присъдата на седемнадесетте и заявиха, че той наистина не е красив. След това двете госпожици започнаха да сравняват достойнствата на други неженени свещеници в околността и без сянка на ревност помежду си се съгласиха, че преподобният Огастъс Грийн далеч превъзхожда всички останали. Наистина много неща говореха в полза на въпросния джентълмен: той получаваше солидна издръжка от баща си и можеше да изразходва всичките си приходи като младши свещеник за виолетови ръкавици и безукорни вратовръзки. И решили окончателно, че у новодошлия няма нищо, което да разклати превъзходството на неотразимия Грийн, момичетата заспаха прегърнати, напълно доволни от себе си и от целия свят.
Отначало мисис Грантли стигна до почти същото заключение относно фаворита на своя съпруг, до каквото бяха стигнали и нейните дъщери, въпреки че не го сравни с мистър Грийн. Всъщност тя не го сравни пряко с никого — само отбеляза пред съпруга си, че някой може да бъде лебед за едни и гъсок за други, с което недвусмислено лиши мистър Еърбин от правото да се смята за лебед в нейните очи.
Читать дальше